Продължение на Лекцията от 20 май 1908

Сега Вие ще разберете твърдението на християнския езотеризъм:

Както другите сили, така накрая и Мъдростта се влива в нас от Боговете по
време на Лунното съществувание,
а по време на Земното съществувание в него се влива
Любовта;
и носител на Любовта може да бъде единствено самостоятелният Аз,
който се изгражда постепенно в хода на Земното развитие.

Обаче всичко това изисква продължителна подготовка.

Човекът не е стигнал изведнъж до сегашната степен на съзнание.

Да предположим,
че веднага след първото си въплъщение през Лемурийската епоха,
човекът би се потопил напълно в своето физическо тяло,
и в този случай би виждал цялата външна действителност.

При това бързо темпо, той не би могъл да развие Любовта!

Едва постепенно той трябваше да бъде доведен до своята земна мисия.

Още преди да постигне своето пълно себесъзнание,
още преди тази днешна степен от неговото развитие,
позволяваща му да възприема предметите в ясното си дневно съзнание,
той получи първия урок на Любовта;
получи го несъзнателно, в своето смътно, сумрачно съзнание.

Ние виждаме, че през цялото време,
докато той е разполагал с едно древно сумрачно ясновидство,
докато следователно, душата е пребивавала за дълго извън неговото тяло,
Любовта е била вложена в човека.


Р. Щайнер