Силата на вътрешната опитност, предадена в думите:

АЗ И ОТЕЦ АВРААМ СМЕ ЕДНО,

Е ТАЗИ, КОЯТО Е ПРЕДИЗВИКАЛА СЪБИТИЯТА, КОИТО ДНЕС НАРИЧАМЕ ЧУДЕСА, С КОИТО Е ИЗПЪЛНЕН СТАРИЯТ ЗАВЕТ.

Но когато наближи времето човечеството да излезе от тази форма на съзнанието, тази сила постепенно намаля.

Ето защо Христос не можеше да отиде при онези, които от една страна бяха вече изгубили магическата сила на кръвта, но които от друга страна сляпо вярваха в кръвните връзки.
У тях Христос не би намерил силата, необходима за да започне действието, което трябва да лъчезари от неговата душа към другите души.

Той се обърна към онези, у които смесването на кръвта беше угасило тази вяра, той отиде при галилейците и от там започна своята мисия. Там именно той намери една смесица от народи, където смесването на кръвта беше станало до значителна степен. Там се бяха събрали най-различни племена, у които по-рано кръвните връзки бяха в сила, и това смесване от племена представляваше първия преход към едно ново състояние. У тях още живееше чувството, че техните бащи са притежавали едно съвършено различно състояние на съзнанието, че те са притежавали магически сили, които съединяваха душите.

Чрез тях Христос можа да предприеме новата мисия да даде на човечеството едно себесъзнание, което да не зависи вече от кръвта, - онова съзнание, което си казва:

АЗ СЪМ СВЪРЗАН ЧРЕЗ САМИЯ СЕБЕ СИ С ДУХОВНИЯ ОТЕЦ, С ОТЦА, ЧИЯТО КРЪВ ВЕЧЕ НЕ ТЕЧЕ ПРЕЗ ПОКОЛЕНИЯТА, НО ЧИЯТО ВЪТРЕШНА СИЛА СТИГА ДО ВСЯКА ИНДИВИДУАЛНА ДУША,
ТОЗИ АЗ, КОЙТО Е В МЕНЕ И КОЙТО Е НАПРАВО СВЪРЗАН С ДУХОВНИЯ ОТЕЦ, ТОЗИ АЗ БЕШЕ ПРЕДИ АВРААМ ДА БЪДЕ.

Аз съм призван да влея в този Аз една сила, която нараства още повече от съзнанието, че съм свързан с духовния Отец на вселенната.

"АЗ И ОТЕЦ СМЕ ЕДНО", а не вече "АЗ И ОТЕЦ АВРААМ", т.е.физическият прадед.

Следователно Христос отиде при онези, у които се беше вече появило разбирането на тези неща. Той имаше нужда именно да намери в тяхната душа силата, която щеше да позволи на хората да направят, щото духовните действителности постепенно да слязат до физическия свят.

Защо днес не виждаме вече да стават такива събития, като това, което е станало тогава?

Без съмнение, този, който би искал да види нещо подобно, би могъл да стори това. Но трябва също да помислим, че хората са минали вече в едно друго състояние на съзнанието, че те са излезли вече от това преходно състояние и са слезли напълно в света на материята.

Времето, когато е живял Христос, се намира именно на границата на този преход и Христос трябваше да покаже властта на духа над физическото именно у тези последни екземпляри на едно древно човечество, което се намираше в процес на преобразуване.

Тези чудеса, които са извършени тогава, когато старото състояние на съзнанието беше вече на изчезване, бяха извършени като знамения, като символи, които трябваше да събудят вярата.

Да разгледаме сега тази сватба от Кана Галилейска. За да изследваме всички подробности на Евангелието на Йоана, всичко, което то съдържа, ще бъдат необходими не четиринадесет лекции, а няколко години. Но всичко това би представлявало само подробно тълкуване на кратките изяснения, които ще Ви дам тук.

По отношение на това първо чудо е казано:

В КАНА ОТ ГАЛИЛЕЯ ИМАШЕ СВАТБА.

В Евангелието на Йоана няма нито една дума, която да няма своето значение.

Защо една "СВАТБА"?

3ащото чрез женитбата се осъществява една връзка и цялата мисия на Христа, в нейния най-висок смисъл, е също така една връзка, едно съединение.
Това, което Христос искаше да извърши, имаше нещо общо със смесването на кръвта, каквото ставаше в Галилея.

Сега ще Ви кажа нещо, което ще предизвика учудване.

Когато още се практикуваше женитбата между близки роднини, какво чувствуваха хората?

Вие знаете, че тази женитба между близки роднини постепенно се е превърнала в женитба на отдалечени родове с чужда кръв.

У всички древни народи ще намерите закони, които забраняват женитбите извън племето, извън семейството.
Потомците на едно племе, членовете на което бяха сродни по кръв, притежаваха чрез женитбата между близки роднини магически сили, които действуваха върху душите.

Какво би се случило на една от тези древни сватби, ако питието, от което имаха нужда, виното например, би липсвало?

Достатъчно би било между тези така тясно сродени хора да се явят благоприятни обстоятелства и чрез магическата сила на любовта, основана на кръвното родство, водата подадена вместо вино при един по-късен час на празненството, да има вкуса на виното.

Толкова голяма беше психическата сила на тези хора едни върху други.

Ако магическата сила на едного от тях би се разпростростряла върху другите, те биха почувствували, че пият вино.

Не казвайте:

Но това вино не би било нищо друго освен вода.

Всеки разумен човек допуска, че за хората нещата са това, което те са за техния организъм, това, което те стават за този организъм, а не това, което те изглеждат да са.

И днес бихте срещнали любители на виното, които на драго сърце биха се съгласили да пият вода, ако тя имаше вкуса на виното и ако чрез някакво действие тя би имала същото действие върху техния организъм.

И не е необходимо нещо повече, за да изглежда тя за хората като вино.

Следователно, какво беше необходимо, за да стане едно чудо и за да се превърне водата, намираща се в делвите, във вино, в момента когато я вземаха от там?

Необходима беше магическата сила, произлизаща от тясното родство на кръвта. Наистина силата за да имат това усещане съществуваше действително в душите на тези, които участвуваха в сватбата от Кана Галилейска. Необходимо беше още да се създаде една връзка.



Р. Щайнер