Продължение на ЛЕКЦИЯТА от 22 май 1908


Сега нека да се върнем назад в епохата на груповите души,
когато отделният човек усещаше своя Аз като групов Аз.
Нека да се замислим какъв социален порядък определяше груповия живот.

Човеците, доколкото те бяха видими човеци,
живееха като отделни индивиди.
Но понеже не усещаха себе си като отделни индивиди,
те все още не можеха да разгръщат Любовта в нейния дълбок и вътрешен смисъл.
Индивидът обичаше другия, защото между тях имаше кръвно родство.
През онези времена кръвното родство е в основата на всяка любов.
Любовта цари преди всичко всред родствениците по кръв, и всяка любов, която не е полова любов, също произлиза от кръвното родство.

Хората все повече и повече трябва да се освобождават от тази любов на груповата душа и да постигат Любовта като един вид свободен дар на Аза.

В края на Земното развитие хората ще са стигнали до там, че техният самостоятелен Аз ще поражда дълбоко в себе си импулса, да върши това, което е правилно и добро.
Именно защото Азът притежава този импулс, той върши това, което е правилно и добро.

И едва когато Любовта ще бъде толкова одухотворена, че никой няма да иска да следва някакъв друг импулс, ще се изпълни това, което Христос Исус искаше да внесе в света.

Защото една от тайните на християнството е тази, че то учи:

"Погледнете Христос и се изпълвайте със силата на Неговия образ, опитайте се да Го следвате;
и тогава вашият свободен Аз няма да има нужда от никакъв закон, защото - като едно свободно същество - ще поражда в своите дълбини само онова, което е правилно и добро".

Така Христос се явява като носител на импулса за освобождаване от закона. Доброто ще бъде вършено не по силата на закона, а по силата на Любовта, живееща в човешката душа.


Рудолф Щайнер