Продължение на Лекцията от 23 май 1908


С помощта на един вид Дионисиево жертвоприношение,
Христос трябваше да подготви следващата епоха.

Христос се отправи към галилейците, които представляваха смесица от всевъзможни народности и не бяха свързани с веригите на кръвното родство; тук Той направи и своето първо знамение, като навлезе толкова навътре в техните навици, че превърна водата във вино.

Нека спрем вниманието си на това, което всъщност Христос искаше да каже:

Аз искам да подновя духовните връзки и на онези хора, които са потънали в материалния свят, символизиран тук с употребата на алкохола.

Обаче Той не иска да е на Земята само за онези, които могат да се издигнат чрез акта на кръщението с вода.

И сега следва една многозначителна подробност.

В Евангелието на Йоан се споменават "шест каменни делви за очистване" (2, 6).
Към числото шест ще се върнем по-късно.
А "очистване" е нещо, което става чрез кръщението.

В епохата, когато са написани Евангелията, за "кръщението" хората са говорели като за едно "очистване" или "пречистване".

Всъщност хората никога не са казвали "кръщение", а единствено "кръщавам" и това, което настъпвало след "кръщението" наричали "пречистване".

В Евангелието на Йоан никъде няма да срещнете съответната дума, т.е. ............ (гръцкия глагол), освен под формата на глагол.

А когато се употребява като съществително, тя винаги означава пречистване, или целия процес, свързан с чистотата на първоначалното единение с божествения свят.

Следователно, Христос Исус извършва знамението, чрез което - в съответствие с епохата - загатва за своята мисия, в самите каменни делви, предназначени за жертвата на пречистването.

Така в сватбата от Кана Галилейска пред нас е загатната една от най-дълбоките страни в мисията на Христос.

И там Той трябваше да каже:

"Моето време е в бъдещето; днес то още не е дошло.
Това, което имам да извърша тук, отчасти зависи от всичко, което трябва да се преодолее чрез моята мисия."

Христос стои в настоящето, но е вгледан в бъдещето, подсказвайки чрез това, че работи не в абсолютен, а в културно-педагогически смисъл.

Майката е тази, която Го подканва: "Вино нямат".

Но Той отговаря:

Това, което ще извърша сега, е свързано със старите времена, с отношението между "мен" и "теб";
защото моето време, когато виното ще бъде превърнато във вода, още не е дошло.

Изобщо, какъв смисъл би имало да каже:
"Жено, какво общо имаш ти с Мен?",
след като все пак извършва това, за което майката Го подканва?!

Смисълът се крие в следното:

да разберем, че до днешното състояние на човечеството се стига по пътя на кръвното родство; знамението беше дадено в името на старите традиции, които все още се нуждаеха от действието на алкохола,
но и че идва време, когато самостоятелният Аз ще се освободи от кръвните връзки.

С други думи, Той временно може да остане в рамките на старите традиции, обаче се задава нещо ново, задава се "Неговото време".

И сега, с всяка следваща глава, Евангелието на Йоан ни открива нещо двойнствено:

най-напред това, че всичко, което то изнася, е предназначено за онези, които в известен смисъл могат да разбират окултните истини.

Днес за Антропософията или Духовната Наука се говори открито, обаче навремето духовнонаучните истини можеха да бъдат разбирани само от онези, които бяха посветени в една или друга степен.

Кой можеше да разбере нещо от това, което Христос Исус имаше да каже за по-дълбоките окултни факти?

Единствено онзи, който беше в състояние да получава възприятия извън своето тяло, който можеше да излиза вън от тялото и да запазва своето съзнание в духовния свят.

Ако Христос Исус искаше да говори на хора, които Го разбират, те трябваше да са по един или друг начин посветени и да виждат в духовния свят.

Когато например говори за новораждането на душата в главата, описваща разговора с Никодим, Той открива тази истина на човек, който вижда с духовни сетива.

Нека да припомним:

Между фарисеите имаше един човек, на имe Никодим началник юдейски.
Той дойде при Исуса нощем..." (3,1-2).

Нека отново и най-внимателно да претеглим смисъла на тези думи.

Казва ни се, че Никодим отива при Исус "нощем", с други думи, че той приема онова, което Христос Исус му съобщава,
извън своето физическо тяло.

"Нощем" означава, че той отива при Христос Исус независимо от тялото, служейки си със своите духовни сетива.

Както Натанаил и Христос Исус се разбраха за смокиновото дърво като посветени, така стоят нещата и тук.


Рудолф Щайнер