Продължение на Лекцията от 20 май 1908


Най-напред Любовта се появява под най-низша,
сетивна форма през Лемурийската епоха.
Но в хода на Земната еволюция, тя все повече и повече се одухотворява,
докато накрая, когато Земята ще е в края на своето развитие,
цялото съществувание ще бъде проникнато от Любов,
както днес то е проникнато от Мъдрост.
Обаче всичко това може да се осъществи само чрез човешките действия;
само ако човек изпълни своята мисия.

После Земята ще премине в следващото планетарно състояние,
в Бъдещия Юпитер.
Обаче съществата, които ще "ходят" по Юпитер, както и човеците по Земята,
ще усещат уханието на Любовта,
която те самите са вложили там още по време на земното си съществувание,
точно както днешният човек открива
вече вложената Мъдрост във всички неща.

Човеците ще развият Любовта от дълбините на своето същество,
както те днес постепенно развиват Мъдростта.
Тогава великата космическа Любов ще пронизва всички неща,
а сега, на Земята, тя едва започва своето развитие.

Материализмът смята, че има само човешка мъдрост, но не и космическа.
Но ако хората биха обгърнали с непредубеден поглед човешкото развитие,
те щяха да видят, че още от самото начало космическата Мъдрост
е била толкова напред,
колкото ще бъде и човешката мъдрост в края на Земното развитие.

В предходните епохи, когато нещата
са били назовавани по-точно отколкото днес,
действуващата в човека субективна мъдрост -
за разлика от обективната космическа Мъдрост -
била определяна като "интелигентност".

Днес хората не се замислят, че това,
което те "откриват" в хода на Земното развитие,
божествено-духовните Същества са го извоювали
и вложили в Земята още по времето на Старата Луна.

Нека да си послужим с един пример.

Днес в училище на децата се внушава големия напредък,
извършен от хората с изнамирането на хартията.

Да, само че осите са създали хартията още преди хилядолетия;
защото това, от което осите изграждат своите гнезда,
се състои от точно същите вещества,
от които се произвежда човешката хартия;
механизмът е същия, но в единия случай това става
чрез самия жизнен процес.

Духът на осите, "груповата душа" на осите,
която е само част от божествено-духовната субстанция,
практически е истинската откривателка на хартията.

Ето как човек всъщност винаги върви след мировата Мъдрост.

По принцип всичките му открития вече се съдържат в природата.

А това, което той действително ще даде на Земята, е
Любовта,
израстваща от своите най-сетивни до своите най-одухотворени форми.

Тази е мисията на Земното развитие.
Земята е космоса на Любовта.

Но какво е необходимо, се питаме ние, за Любовта?

Какво означава, едно същество да обича друго същество?

За тази цел е необходимо това същество да има пълно себесъзнание,
да бъде напълно самостоятелно.

Нито едно същество не може да обича друго в истинския смисъл на думата,
ако тази любов не е един свободен дар спрямо другото същество.

Моята ръка не може да обича моя организъм.

Само едно същество, което е самостоятелно,
което е напълно отделено от другото същество, може да го обича.

Ето защо човекът трябваше да стане едно същество,
надарено с "Аз", едно Азово същество.

И Азът трябваше да бъде вложен в троичното човешко тяло,
за да може Земята да изпълни своята мисия на Любовта;
да я изпълни чрез човека.

Р. Щайнер