|
За да хвърлим светлина върху тази изключително важна
за разбирането на Христовото дело и човешкото развитие тема,
което разбиране липсва както в източните религии,
така и в някои християнски схващания,
ще приведем някои текстове на Р. Щайнер.
Лекция от 20 май 1908 (включена в "Евангелието на Йоан")
Вчера видяхме какъв дълбок смисъл е скрит в първите думи от
Евангелието на Йоан.
Преди да минем нататък, нека обобщим:
Ние видяхме, че авторът на Йоановото Евангелие загатва за божествения
прачовек в далечното минало;
загатва още за това, как в смисъла на християнския езотеризъм всичко се
свежда до Словото или Логоса.
Творческото начало на Логоса беше в него още през старата
Сатурнова епоха
(първото въплъщение на Земята,
когато е било създадено човешкото физическо тяло),
после той метаморфозира в "Живот",
а още по-късно - в "Светлина".
Логосът стана Живот,
когато нашата Земя се намираше в своя Слънчев период
(второто въплъщение на Земята,
когато в човешкото физическо тяло навлиза етерното
или жизнено тяло),
после - Светлина, когато Земята се намираше в своя Лунен период
(третото въплъщение на Земята,
когато във формациято "човешко физическо тяло + жизнено (етерно) тяло"
навлиза човешкото астрално (чувствено или светлинно) тяло.
Следователно това, което човекът стана под влиянието на божествено-
духовните сили и Същества в хода на трите планетарни състояния,
бе проникнато от човешкия Аз,
именно след като Земята премина през своята четвърта степен,
в днешната планета Земя.
Така че ще сме напълно прави, ако кажем:
От Старата Луна, като един вид зародиш, на Земята дойде едно същество,
изградено от:
1. физическо тяло, произлязло от божественото Слово;
2. етерно или жизнено тяло, произлязло от божествения Живот;
3. астрално или светлинно тяло, произлязло от божествената Светлина.
През Земния период, вътре в това същество бе запалена светлината на
самия Аз.
Това троично тяло - физическото, етерното и астралното - се издигна до
способността да произнася в себе си
"Аз съм",
така че в известен смисъл бихме могли да определим развитието на Земята
като развитие на "Аз-съм", на човешкото себесъзнание.
И това "Аз-съм", тази способност за пълно себесъзнание,
се появи бавно и постепенно в еволюцията на земното човечество.
Ние трябва да сме наясно, как е протекло развитието на земното човечество,
и как бавно и постепенно в него е израснал Азът, човешкото себесъзнание.
В развитието на нашата Земя има една далечна епоха,
която наричаме Древна Лемурия;
тя е най-древната епоха,
през която в земното си съществувание човекът се е появил в такава форма,
в каквато той съществува и днес.
За пръв път в древната Лемурийска епоха настъпва това,
което наричаме въплъщение на Аза,
на най-съкровената вътрешна същност на човека в трите тела:
в астралното, етерното и физическото тяло.
После идва Атлантската епоха,
когато в по-голямата си част човечеството е живяло
в древния континент Атлантида,
една обширна територия,
която днес лежи под водите на Атлантическия океан.
Този континент потъна след големия атлантски потоп,
споменът за който е запазен в преданията на почти всички народи
(т.нар. Библейски Потоп, настъпил преди ок. 10 хил. год.).
Поредните въплъщения на човека продължават и през
Следатлантските епохи.
Всъщност нашите души се въплъщават за пръв път в троичните организми,
съставени от физическо, етерно и астрално тяло,
именно по време на Лемурийската епоха.
Предхождащите етапи ще разгледаме по-късно.
|
Христос-родоначалник на свободното"Аз съм"съзнание
