|
Ден шести: “Чавдар” – “Кашана” – 7-8 часа
Мокър ден. Накратко казано. Резултатът бе, че не можахме да се доберем до “Свищи плаз”, както беше по програма.
Събудихме се освежени. Позабавихме тръгването в очакване края на дъжда. Дочакахме. Т.е. спря навреме. И тъй като вечерта нищо не видяхме от хижата, сега я огледахме от всички страни. Дори се снимахме: и още
Галя:
Спахме много добре, макар и на маси. Сега на светло се вижда, че хижата съвсем не е лоша – кокетна стара хижичка със страхотна тераса. И нещо уникално – има огледало.
Природата наоколо е много красива.
Сега се чудя как да си обуя обувките – вчера газихме в кал до глезени.
После нямам спамени. И в дневника няма нищо. Помня, че вървяхме през гора известно време, с набирането на височината излязохме на открито. Спряхме за почивка край един , не помня чии беше и по какъв повод е . Почивката ни се проточи .
Пак Галя:
9.45 – на паметника на руските войни.
Моис се е обръснал на тъмно в хижата. Хем е заклан (порязан на поне тридесетина места), хем е недообръснат. Времето е ОК. Все още. Ако знаехме какво ни чака... Под връх “Баба” сме. Има много боровинки. Има и много мухи.
Тук има бяло петно. И в главата ми, и в дневника. Докато ни заперка дъжда някъде около хижа “Мургана”. За сметка на това прииждащата мъгла около връх “Баба” предразполагаше към снимане:
Снимки: и
Още две:
и
Още сме в добро настроение:
13.30 – вървим в мъгла. Вървим и пеем – страхотно е!
Вече сме мокри...
И двете изречения, след като вече ни е заперкал дъжда:
Много сме мокри! АДСКИ сме мокри!!
Пак се загубихме...
Някъде по това време се загубихме наистина. Действието се разви около х.”Мургана”. Все още не бяхме достатъчно мокри и с твърда крачка продължавахме напред. После, четейки в поредното помагало, хванахме един път, който ни поведе на север. Абе хора, викам им, това не е нашата посока, пък и много слизаме. С Явор почти се скарахме и аз преглътнах по-нататъшните си възражения. Ще вървя, пък където ще да стигнем. Важното е да не се джафкаме, щото тогава няма оправия. Джвакащите крака, напредването на сляпо и тежкия багаж бяха опънали нервите ни докрай.
Явно има Господ и той ни се яви в един момент в лицето на семейство палаткуващи край един завой на пътя. Ние: “Това ли е пътят за Етрополския проход?” Те: “Не, този път е за Ботевград!” Ха сега елате ни вижте как се набираме обратно из баира. Гледаха ме гузно и мълчаха като бити задници...
Продължихме да джвакаме и скоро се добрахме до “Кашана”. Кръчмата беше затворена, хижата – също. Намерихме отключено едно бунгало в съседство. Веднага го окупирахме, извадихме манджата и разхвърляхме мокротиите. Все още имахме някакви надежди, че ще продължим. Мина половин час,мина цял час, на никого не му се ставаше и на всички ни стана ясно, че сме дотук. На Елка коляното ставаше все по-зле, а всички бяхмо прогизнали до кости. Бая жалка картинка бяхме:
Е, личи си, че вече сме в по-добро настроение.
От дневника, Галя:
15.30 – бунгало до х.”Кашана”. Мокри и кални пристигаме с настройка за кръчма.. Кръчмата не работи, хижата – също. Сега сме в бунгалото, има точно седем легла. Наоколо е бардак, всеки се муси.
Ясен си отлепя лепенките (“Ох, как се оскубах!”). Николай дава предложение да ходим към х.”Ехо”. Всички оценяват шегата му по достойнство – със смях.
Елка:
Допреди един час можех да убия човек – толкова ми беше мокро и студено. В момента вече сме на маса. Вдигат се наздравици, дялкат се картофи за супа. Боли ме кракът! Из стайчето са опънати въжета за сушене на дрехи, а чорапите на всички висят навън под дъжда – за допълнително изпиране.
Ама почерците на двете жени много си приличат! Не мога да определя коя е писала следващото:
Радо реже лук и плаче. Пръска Явор в окото. Той........ Разбирате смятам. Моис пие и вика: “Наздраве!” Обсъждат се сексуалните предпочитания на Николай – интернационализмът е неговия принцип. Ясен гледа умно и пие по малко. Аха, Елка го е писала! Моис се прехвърли на друга чаша и решава, че ще му е интересно да иде в казармата.
Пием аператива. Яденето се вари. Всички ядем лук... Мислим да наблегнем и на боб. Очертава се интересна вечер...
Ракията свърши, настроението расте, думите започнаха да се оплитат... Айде бе! Не вярно! Не имало такива неща!!!
Моис:
Най-неочаквано в разгара на разговора пристига хижарят. Оказа се, че в хижата ни очаква топла баня. Това беше ключов момент. Преди да разберем това, никой не искаше да се мести.
Тук съм писал аз:
Преместихме се всички в столовата на хижата и катуна светна с целия си блясък. Всеки започна да вади дрехи – мокри и сухи, чисти и мръсни. Оказа се, че има и пералня – докато някои се къпеха, други перяха. После стаята заприлича на огромна сушилня с висящи от всички страни дрехи, а под опънатите въжета се разположи софрата. Снимки: , и . Радо, Николай и Явор започнаха поредната си изява в готварското поприще, Моис, Галя и Елка в простирането, а аз ги гледах. В момента с пълна пара тече подготовката за вечеря и с нетърпение очакваме произведението на нашите готвачи.
Тази вечер за пръв път хванах химикалката и го направих с намерението да споделя всичко от Ком насам, но си давам сметка, че е невъзможно – нито има къде, нито пък има време. Единственият факт, който не може да се подмине, е голямата грешка, която направихме с първите големи преходи и разчитането им по картите. Данните там се оказаха лъжа и измама, а преход преди 20.30 не сме завършвали, като пристигахме дори към 22.00 часа. Вследствие сме преуморени, изтормозени и с безброй пришки по краката. Аз лично с нетърпение очаквам почивния ден на “Ехо”, предполагам и останалите, но както изглежда времето може да ни принуди да направим и тук един такъв. В края на краищата е за добро, но страшно ще изостанем от графика с всички произтичащи от това последствия – ще ни очакват на “Ехо”, “Амбарица” и “Грамадлива”, а възможно е и на Котел и поради липса на подходящи комуникации могат да останат непредупредени и поставени в неудобно положение. Това всъщност е единственият проблем, защото иначе въпреки всички проблеми, неуредици, неудобства и неприятности походът ни протича чудесно – с много емоции и силни преживявания. Ако не са тревогите за очакващите ни, мчожем да останем тук и седмица – бърза работа нямаме.
На масата съм, музата ми секна, друг път пак!
Галя само е добавила:
Най-после маса!
Елка:
Много моля да се подчертае – всички участваха в подготовката на вечерята и в прането. Ще има картофено пюре и спагети.
Хижарят засега и супер. Тук наистина прилича на катун. Момчетата са все още на първата ракия. Настроението засега е добро, но купонът все още не е в разгара си.
Боли ме коляното. Преди един час хижарят ме намаза с някакво мазило – дано да ми мине. Слушахме радио “Експрес” – музиката е страхотна.
Тоя ден май изцяло го преписах от дневника. Но колкото, толкова.
За другия ден ще издам само, че не тръгнахме. Времето продължи да е кофти и се отдадохме на почивка. Подробности – по-нататък.
Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене
|
10 Август [re: Яceн_]
