Ден двадесет и пети – Иракли

Дневникът през този ден започва с мои писания. Докато съм реанимирал с навирени крака явно съм се чудел как да убия времето. Ето:
Вчера най-после се добрахме до морето, но как! Сутринта потеглихме от “Плазовец” в утвърденото си вече темпо – час от картата за два. По обяд успяхме да стгинем едва местността “Горска барака” – там се разделихме с новите попълнения и Явор. Той прецени, че не си струва да се мъчи повече.
За нас последваха най-ужасните часове от началото на похода – първо един час по асфалта на панорамния път Варна-Бургас – ужасно движение и шофьори идиоти. Краката ни изпяха последната си песен и почивката за обяда ни се отрази изключително благоприятно. След това настана такова ходене, на каквото не мислех, че сме способни. Олекналата група и близкият и силен стимул – морето – си казаха думата. Така за първи път се вместихме във времето по картата, независимо от пришките и подбитите ходила.
В едно кръчме в село Емона пихме жълта лимонада по 50 лв литъра, в очакване на нашите стопаджии – бяха обещали да ни посрещнат там. Намерихме ги долу при фара – беше около 19.00.
И тогава настъпи дългоочакваният миг на радост – гръмнахме шампанското, снимахме се, ударихме печат и всичко, заради което бяхме тръгнали, дявол го взел. Галя дори се натопи в морето – голям мерак й беше.
Размотавайки се там, мръкна и последваха двата най-най-най-ужасни часа от началото, но вече и след края – по асфалт и макадам, в пълен мрак, до Иракли. Дупките, през които минавахме и камъните, забиващи се в ходилата ни, не подлежат на описание. Стига само да се спомене, че днес (на другия ден) по обяд ходилата още ме болят толкова, че едва ходя. Добрали се с неописуеми мъки до крайната за деня цел – Иракли (около 22.45 часа) – имахме сили единствено да захвърлим раниците на плажа и въпреки нетърпимия глад, студеното за сезона време и примамливия прибой, да насядаме и налягаме кой където свари. Всеки страдаше мълчаливо – липсваха сили дори за това. Единственото облекчение беше студеният пясък за подбитите ни ходила – като балсам за изтерзаните ни души. Криво-ляво хапнахме, опънахме палатките с неподозирано останалия ни резерв от някаква възможност за действие и най-после последва това, което жадувахме от няколко часа – сънят!


И така – дойде време за почивка и заслужен мързел. Какво да разправям – то е ясно. Цял ден на плажа, лежешком, седешком, по гръб, по корем... Аз през цялото време вървях накуцвайки. Краката ми се оправиха чак на следващия ден.
Друго какво... По навик се събудихме рано-рано – на разсъмване. Галя трая, трая и в седем часа беше в морето. Гледах я от палатката (беше ред да сме заедно нея нощ) и й се чудех на акъла. Абе женска работа...


От този ден има само две картинки:

Палатките ни в близък план


и в по-далечен план


Моята е оранжевата, най-лявата.

Ще препиша още малко дневник, този път Галя:
На морето сме!
По навик пак станахме рано и “без да искаме” видяхме изгрева. Мммммм! Към 7.00 вече не се стърпях и влязох в морето. Другите пак бяха заспали, а Явор забягна нанякъде. В морето нямаше никой, на брега също. Водата беше страхотна. Слънцето прави пътека в морето. Плувам по нея. Най-малко час дивях във водата.

Още няма 12 часа, а вече влизам за четвърти път. Във водата сме повече от час – този път влязохме всички. Голямо шоу! Скачаме по вълните, играем с фризбито. Пресипнах от викане.
Сега лежим на горещия пясък, печем се и мързелуваме. Ясен току-що свърши и втората си книга – не е за вярване.

Идилия, а?

Вечерта: събрали сме се край огъня след културното мероприятие – посещение на барчето. Морето утихва за секунди и пак ни приглася. Пеем... много хубаво се получава.

Въобще, пълна романтика.



Ето ви и малко бисери, родени през времето на прехода, събрани и записани от Галя:

За къде бързате? Нито храна имате, нито тоалетна хартия.
23 Август – Явор към Ясен и Галя, последният ден преди Котел

Момчето, което псува морето,
Ясен ли беше тогава...
28 Август – Ясен перефразира известна песен

Боже, как го нося това нещо!
Явор, 16.30, 6 Август

Майко, майко, как можа да ме родиш и глупав, и грозен, и прост (Да бе...)
Ясен, по повод ходенето му в планината.

Леле, какви големи рамена!
Николай с протъркани рамена гледа боровинките и бълнува

Искам да си пусна тото!
Хижа “Мазалат” – Ясен

Като завърша, ако реша да правя Ком-Емине, ще го направя като бял човек, а не като студент.
Ясен, 19 Август
(Така си мислех тогава... Сега ако мога да го направя като студент, ще бъда на седмото небе. А като “бял човек” – мечта...)



Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене