Напълно си права.През всичките тези 7месеца не съм спирала да мисля за него.Разтрепервах се при всяко позвъняване на телефона.Бях като зомбирана,неадекватна,очаквах най-лошото.Казват,че един наркоман трябва да стигне до дъното,за да реши да се лекува.Може би грешката ми беше,че борейки се за него,аз не му позволявах да стигне до дъното.В никакъв случай не те съветвам да го гониш.Просто исках да споделя,че в нашия случай подейства.Желая ти успех, много,много сили,кураж и надежда,че спасение има.