Не знам mam. Честно казано нямах нерви да прочета цялата статия. Все пак това, което прочетох, ако съм го разбрала правилно, звучи донякъде логично. Възможно е синът ти да се чувства виновен и да се опитва да компенсира по някакъв начин това, което ти е причинил. Ако е така възползвай се от ситуацията.
Има нещо, с което не съм съгласна, обаче: "Колкото по- често детето ви употребява наркотици, толкова по- спокойно се отнасяте вие всеки път към дадения период..." Родителите ми никога не се примириха с това, че друсам. При тях филми от рода "ама аз ще си взема днес, щото от утре се лекувам не вървяха". Имам познати, чиито майки даже са ходили до дилърите да им взимат материал само и само, за да ги задържат в къщи, докато започне лечението. В мойто семейство обаче такова нещо е недопустимо. Даже си спомням последния ден преди да започна метадоновата програма - Нашите ме хванаха точно, когато тръгвах да си взимам и ме спряха почти с "военни действия", въпреки че лекаря ми беше казал, че е по-добре да не съм в абстиненция, когато започвам.
Ох, съжалявам, че се отплеснах толкова. Мисълта ми беше, Mam, че от това което чета тук, ти едва ли си се примирила с факта, че синът ти взема наркотици. Иначе нямаше да продължаваш да търсиш начини, а щеше да стоиш и да чакаш да стане чудо.
Между другото как е синът ти тия дни? Доколкото си спомням беше написала,че има компютър и интернет. Как мислиш, дали е добра идея, да му покажеш този форум?
|