Благодаря Amme, сутринта ми беше нещо криво, задушница е и си спомних всички мои починали близки и баща ми най-вече, който много ми липсва - колко се радваше на внука си като малък, май е по-добре че не го видя зависим. И изобщо мрачни мисли за смъртта и т.н.
Но определено има промяна, не ходи в махлата, не се събира с други приятелчета (то и те са деца на някого), адекватен е, започна да мисли и за лечение, което значи, че е излязъл от онази тежка депресия. Как ли ще се развият след това нещата, вече съм писала, но си мисля, че най-важните години в съзряването му бяха под знака на хероина, нещо тотално се обърка, след лечение той няма основа на която да стъпи, опит на който да разчита, всичко трябва да се започне отново, а толкова лесно може да се предадеш пред първата трудност, ако си и без това лабилен. Вече толкова години се въртя в този кръг и чакам и аз незнам какво.
Радвам се за теб, че си предприела нещо, макар и сравнение не може да има твоето състояние от това на сина ми. Незнам и какво да ти кажа, едва ли има нещо което не знаеш, не искам да изглеждам като някоя неадекватна лелка дето си пее едно и също, има много потенциал в теб и много доброта. Хероина наистина променя личността, не съдя само по нас, виждала съм и много други деца да правят неща, които едва ли някой ги е учил, не му позволявай, все пак е само едно вещество, човек би трябвало да бъде нещо повече от същество подвластно и зависимо от него.
|