Преди да започне с ДХЦ две седмици беше много зле. дишаше лепило, вземаше и хероин и субститол и всяко едно нещо което може да намери. Веднъж го хванах с лепилото в леглото, успях да го взема и го скрих, просто пощуря - обърна всичко и тръгна да го търси из контейнерите. Друг път го намирах на пода в стаята му с разпиляни спринцовки до него, заспиваше или по-скоро се отнасяше, а цигарата паднала и изгоряла върху него, затова е Херо - притъпява болката, ставаш безчуствен, можеш да убиваш, ставаш "героичен". Погледът му беше толкова безумен, налудничав, мътен, че този път си помислих, край окончателно мина от другата страна. Не зная откъде събра сили да опита пак. Първо отиде при "нашия" лекар, който си дава рецепти за каквото поискаш и му поискал рецепта за субститол - дал му зелена и го вписал в рецептата с грешка Subsidol - естествено ни отказаха във всяка една аптека и ме гледаха с такова подозрение и пренебрежение. След това намери ДХЦ на черно по 2 лв бройката и започна. Лошото е, че почти не говори, не споделя, само лежи на тъмно, станал е като скелет имам чувството, че е свалил 10 кг. Опитвам да му осигуря каквото му се яде обикновено това са плодове, шоколад, сокове. Лошото е, че днес е с последното хапче, а не иска да отидем до лекаря или до друг лекарза още или дори да отида само аз. Ще пиша пак.
|