Здравейте!От една година и половина се ровя в нета,за да намеря точното местенце където мога да споделя и намеря съмишленици за темата,която и мен вълнува "НАРКОТИЦИТЕ".Съвсем отскоро ви открих тук и днес четох,четох за болката,страха,мъката и надеждата. Господи,колко е страшно.Такава мъка и болка има,че като чете изтръпва.Радвам се,че в този форум всички са отворени и съпричастни към проблема.Бих искала и аз да подкрепя всеки ,който има желание да промени живота си.Никой като,че ли не вярва ,че може и на него да му се случи един ден да разбере,че детето му не е това,което е било.Бих искала и аз да разкажа моята история,но историята на МАМ и на нейното болно момче,толкова много ме разтърси,че не бих могла в този момент нищо да напиша.Бих се радвала да продължим тази тема,защото обществото ни като,че ли не вижда как децата ни масово започват да се друсат в дисотеките,как дилърите се разхождат необезпокоявани от полицията свободно,продавайки ВСЯКАКЪВ ВИД ДРОГА.СТРАШНО Е!НИЕ родителите и представа си нямаме за началото,за първото безобидно надрусване.От година и половина не остана и помен от усмивката на лицето ми.Всичко се преобърна наопаки.Моят син взема амфети,в началото не знаех какво става,само го усещах с майчиното си сърце и се опитвах да говоря с него,смея да твърдя,че имаме силна връзка.Наистина го усетих,нямах и идея какво става с него,но той се променяше много бързо и рязко,моето момче стана много различно,ходих при психолог да споделя тревогите, опитах се и той да посети психолога,но синът ми каза,че не желае.А психологът ми каза,че това е нормално в поведението на един 20-годишен млад мъж.Трябва да го оставя да възмъжава сам,няколко месеца той "възмъжаваше", а аз плачех защото виждах ,че не е от възмъжаване нашият проблем. Една вечер седна и ми разказа всичко за пристрастяването си към амфетите и увеличаването на дозите също се оказа голям проблем.Когато чух всичко това,просто не знаех как да реагирам,какво да кажа, как да се справям....Изобщо завесата падна и пред мен се появи съвсем друг свят-нямам думи за да изразя.Трябва да ви кажа ,че и аз като Мам също изпитвам чувство на вина,неимоверно голяма,връщам се назад в миналото,дори започвам да се коря,за малки дреболии,на които не съм обръщала внимание преди. Пека се на бавен огън сама-като един мазохист. Моят син реши да замине далеч,да се откъсне от всичко тук.Теглих кредит и той замина.Вече година е в друга държава,когато се върна за малко беше ужас.Каза,че така ще прави винаги когато се върне, там не му е хубаво и не го прави,но тук -да.Много се страхувам.Мисля си,че така се започва в началото,че няма да може да каже край.Там не го прави,само трева от време на време.Представям си какво е хероина,след като моето момче само от амфети за 7-8 месеца стана зависимо от тях и нямам идея как ще продължи всичко. Дано за добро да е тръгнал,истината е ,че беше маминото момче,но беше и много добър,сега виждам,че възмъжава,че се бори,но вече не е същият,който беше.Всеки ден се моля на БОГ да му помогне да намери правия път в живота си.Да бъде,честен,щастлив,добър и уважаван човек.Не знам дали много искам,но знам,че това е смисълът на моя живот.Всичко друго е без значение,наистина.Извинете ме,че ви занимавам с моите мисли в този късен час,но бих искала и аз да бъда сред всички вас тук.
|