Вече близо месец не е излизал, но от няколко дни е по-добре, дори сам ми поиска пица и сок, защото е гладен. Постоянно се опитвам да говоря с него, но едва от вчера ми отговаря с повече от една сричка, обикновено е не, да, не ме закачай, не искам. Лошото е, че не иска да пие антидепресанти и аз му давах вечер заедно със сънотворното, като му обясних, че лекарката му е изписала два вида, но ги пи само 5 дни и спря, защото не му действали .Винаги когато се опитвам да го предразположа за разговор или го питам с какво бих могла да му помогна и какво мисли, става нервен и предпочитам да не го закачам, защото виждам, че му трябва само малко за да излезе и да се започне пак. Предполагам, че сам той чувства, че не е готов да излиза - няма приятели, които са чисти, последните месеци беше толкова зле, че и малкото останали, не желаят да контактуват с него. Не знам дали да не се обадя на момчето, с което последно работиха. Синът ми точно в момента, когато беше най напечено не отиде на работа (не беше адекватен и в състояние) и колегата му естествено много се ядоса и се скараха. Наистина не знам какво да правя.
|