В почти всички случаи, зависимите отказват да отидят на лекар. Причините са много. Обикновено на първо място е недоверието към лекарите, има едно такова мислене, че те всъщо изобщо не знаят за какво става дума, всичко което знаят е базирано на наученото от книгите които са прточели а човек който не е минал през това колкото и да е чел няма дори и ни-най-малка идея какво всъщност е зависимост. Това принципно е така, но има и лекари и лекари. Добрите такива всъщност много добре знаят за какво иде реч. Има не малко доктори които работят съвместно с бивши зависими, има бивши зависими които в последствие са се квалифицирали в психотерапефти и дори завъшили медицина а има и лекари (аз познавам лично двама такива) които умишлено са се "продрусвали" с цел да добият опит от "първа ръка". И пак дори и в този случай пак не е същото защтото те все пак са го правили с иследователска цел и при тях зависимоста е по-скоро сходна с тази на болен от рак който е бил на морфин и в последствие се е излекувал и си е искарал кризата. При тези хора това минава много лесно, възприема се по-скоро като 10-тина дена тежка настинка без психическите последици на редовия наркоман. След филма който е преживял раково болен, какво е една криза? Но в край-на-крйщата скептично настроеноения към лекари зависим след като се реши за първи път да отиде на лекар, стига да попадне на много добър такъв, то разбира, че не е бил прав. Имено поради тази причина и толкова много препоръчвам "НЦН" защото там персонала спада към горепосочената категория. Не бива също така и да се пропуска нежеланието на човек да спре. Това за което споменава и Касчей. Смисъл, иска да спре ама не му се иска. Тези отлагания и мисли в дългосрочен план, че аз сега мога да го направя но не си давам никаква гаранция за следващата седмица, месец, година. За да спре човек основното е той самия да се реши да го направи за винаги, да го реши напълно сам и на 100%. Това да е основна мисъл и концепция за понататъчния му живот иначе не става. Ако ще при най-великия лекар на света да отиде няма никаква гаранция, че след 5 години няма да е на същото дередже. Има и още един момент в цялата тази работа и той е, че не става от всеки път. Може днес да спре обаче кризата да му е много тешка и след детокса да се чувства ужасно зле и след семица да се продруса отново. След това да опита пак и този път да се окаже, че всичко е минало много леко и след десетина дни да се чувства чудно. Ето това е много важно при твърдото решение за спиране да се оцели точно този момент а не месец след детокса да се чувстваш ужасно зле но да си налагаш да не си вземеш при полужение, че можеш да си вземеш няколко пъти и след 5 дни да си пърфект.
Това е, надявам се да сте ме разбрали.
Успех!
|