|
Тема |
Re: [re: Kaschey] |
|
Автор | mam (Нерегистриран) | |
Публикувано | 16.08.07 13:00 |
|
|
Мъчно ми е като слушам тези теории, да ще вземам по-малко, ще разредя, ще намаля - всичко това сме го преживели, сега гледам празните очи на момчето ми и се плаша, виждам болен човек до когото думите достигат със закъснение, няма разум, само някакъв инстинкт, ако може да ми измоли някакви пари, ако може да му дам ривотрил (присъщо ли е на разумния човек това да е най-важното? или свети само лампата за кучето на Павлов). Страшно е! Понякога ми се иска да имам камера и да го заснема в такова състояние за да може да се види когато не е друсан.
Надявам се да намериш нещото, което да те накара да кажеш край и то да е по-скоро, защото сега ще ти е по-лесно. Но дори и така, просто не си позволявай да стигнеш до нашето положение.
|
| |
|
|
|