Здравей,mam,в продължение на няколко нощи изчетох почти всички теми във форума,но реших да отговоря на теб,защото и аз минах през ада,в който се намираш.От историята,която ще разкажа,може би и други ще се поучат.Всичко започна през далечната 1999г.,когато разбрахме,че синът ни взема хероин.Правил го е в продължение на две години без да го усетиме.До този момент нямах никаква представа за наркотиците.Знаех само,че са много опасни и толкова.Когато ми дойде до главата,започнах да се ''образовам'' и се втрещих.Не знаех какво да правя,къде да отида,с кого да се посъветвам.Послушах го,че може да се справи сам като се затвори в къщи.За кошмара на абстиненцията няма да разказвам, и аз и той издържахме,но за жалост, беше само за един месец.Върнахме се пак в изходно положение.Не спирах да търся пътища.Така попаднах на Сектора за извънболнично лечение на зависимости към психиатрична клиника Св.Наум.Започна лечение-системи,лекарства,иглотерапия,психолог и всичко,което трябваше го правехме с голяма надежда,защото пред очите ми се появи нов човек-напълня,погледа му светна,започна да се смее.Всичко това продължи около 6 месеца,когато психолога ни посъветва,че вече можем да го оставиме сам.До тогава бяхме неотлъчно до него.Не можете да си представите какви комбинации трябваше да правим цялото семейство.И така,оставихме го сам да отиде при психолога.Първото нещо,което направи с парите-15лв.такса за приема,отидоха за хероин.До тук беше надеждата.Категорично отказа да продължи лечението.И отново се завъртяхме в омагьосания кръг.Лъжи,кражби,заложни къщи и всичко,което прави един наркоман/всички толкова много си приличат/,за да си набави дозата.Въпреки всичко не спрях да се боря.Един ден,в момент на безизходица,реши да опита лечение в Центъра по наркомании на ул.Пиротска.Започна лечението прубедено.Не беше сигурен,че това е правилния начин.Заговори за постъпване в комуна.Свързах се с една майка,чийто син е бил в комуна Рето в Италия.Тя ни даде координатите и телефоните и така заминахме без да се замисляме.Взеха го,въпреки че бяхме нарушили всички правила.Стоя там около 11месеца и в един прекрасен ден ми се обажда по телефона,че вече се чувства готов,преодолял е проблема и е излязал от комуната.Дойде ми като гръм от ясно небе.Искаше да му изпратя пари,за да поостане малко да си потърси работа в Италия.Не му повярвах на 100%,но и не можех да го оставя така-сам и без никакви пари в чужда страна.След 1 месец ''неуспешни опити''да си намери работа се завърна в България,друсан като куче,както сам се определи.Кошмара се върна.Някой във форума беше казал,че жените са по-силни и по-упорити.Напълно съм съгласна,защото баща му се отказа от борбата и намери утеха в алкохола.Не се примирих,не се отказах исках детето ми да се оправи.Продължих борбата сама.Опитвахме какво ли не-отново комуна Рето,но тук в България.10месеца издържа там и отново и пак и пак-лечение,спиране,отново издънка и всеки следващ път затъваше все по-дълбоко и по-дълбоко.Отчаяна,обезверена,ограбена и в буквалния и в преносния смисъл, го изгоних.Сърцето ми се късаше,но и не можех повече да гледам как се самоубива.А и по един или друг начин,убиваше и мен.Не приличах на човешко същество-отслабнах до кожа и кости,не спях,за личен живот да не говорим.Живеех на автопилот.Колегите ме питаха от какво сьм болна.7 месеца беше някъде на улицата,при ''добри приятели''.Обаждаше се по телефона от време на време да ми иска пари-за лекар,за зъболекар,за храна,но след безбройните му лъжи не се връзвах и категорично му отказвах.Така продължи до преди година и половина.Обади ми се този път с молба за помощ да се лекува.Не му повярвах,но реших и му казах,че му давам последен шанс.Отидохме в мед.център Перспективи и започна лечение по метадонова програма.Включи се и в група по психотерапия.Метадон взимаше всеки ден в продължение на 1г.и1м.като постепенно дозите се намаляваха.През целия този период не се издъни нито веднъж.От 5 м.го е спрял,но продължава с психотерапията.Междувременно си купи компютър и в нета се запозна с едно момиче.Разказа му всичко за себе си.Тя го прие и е плътно до него.Помага му,подкрепя го с две думи обича го.А и той нея.Почти 1година са заедно и всичко е ОК.Все още не мога да се отпусна и да повярвам,че кошмара може и да има край.Живея с НАДЕЖДАТА,която казват,че умирала последна.
|