Дано не звучи много наивно това,което написах!Така правя и с моя син,обмислям всяка дума ,която казвам,гледам през лупа всяка моя постъпка и пак греша.Страх ме е от всяка стъпка,която правя,защото вече разбрах колко е страшно наистина,да се опиташ да докоснеш наранената и обезверена душа на един зависим човек.Задавам си въпроса,защо хората,които мислят само за наркотика виждат толкова сив света,нима не забелязват мъничките радости. Само ако знаех как......бих помагала на всеки ,който ИСКА помощ.Събрала съм толкова много емоция,че дори и сега си поплаквам пишейки тези редове.И бих искала да пиша,пиша,да говоря и да слушам.....това,което мислите тук всички.мисля,че може наистина да си бъдем полезни.Близките наистина много страдат,много се вълнуват,а в нашата държава както всичко останало и за това се преиначават нещата и не е това,което би ми се искало да бъде.Искам да попитам нещо:Ако на един наркозависим му кажат,че е болен от рак и му остават 6 месеца живот,как смятате,че ще реагира?
|