Бях малко на софия ходих на групите на анонимни алкохолици не можах да ида на анонимните наркозависими но другият път да пристигнах там петък вечерта към шест и нещо сбирката на алкохолиците беше във седем на пиротска и аз цък и се качих в 305 да ходя на орлов мост там при един приятел в които щях да спя и исках и да се видя и със едно момиче и се качвам във реиса и се возя и само гледам следва спирката на орлов мост и аз извадих веднага телефона да се обадя на една жена да я питам къде е сбирката добре ама то във другият телефон и само си казах аз ако го извадя тука ще си помислят че се правя на някой еми щом си го мисля значи наистина се правя на някакъв и след кратка борба със себе си го извадих обадих се на жената питах я къде е сбирката и скочих на спирката и се затичах ходих и доста бързичко да и стигнах там накрая и това е което ми помага на мен сбирките и работата по програмата на анонимните да иначе съм луд ей главата ми е пълна само със бръмбари аз съм на 26 а ума ми е на 12 13 годишно хлапе мисля само как да ми е хубаво пълен съм със страхове че не ме харесват а то аз не се харесвам сложил съм маската на някой друг та да се харесам на хората на някой които е голямата работа а всъщност съм много страхлив всеки мой поглед в бъдещето е със страх които превръщам в гняв да аз съм направо обсебен не се харесвам затова какви работи съм правил ама съм голямата работа ей да и незнам тая програма там ми помага да се харесам да се спрявям със страховете си като си ги признавам да се спрявям с гнева си просто като гледам само къде греша аз и че всеки човек има право да е такъв какъвто си иска дори и убиец за него си е правилно да убива да еми мога и да се ядосвам справедливо ама тогава какво правя пия друсам то за нормалните така наречени хора си е лукс та за мен незнам някъде в книгата на алкохолиците пишеше рядко сме виждали човек да се проваля ако стриктно следва нашият път човека искал да напише че никога не са виждали ама се сетил че веднага щяло да има хора които ще тръгнат да доказват че има начин да се провалиш та е написал рядко ей щом при мен става значи има ефект тука приятелите ме мислят за луд еми аз съм луд бе дано да стана още по луд от това което съм в момента да знаете ли вече почнах дори да се оглеждам в огледалото да а не съм се друсал тогава се оглеждам почнах да гледам хората в очите дори понякога се смея на простотиите които правя щото болеста си ми е в главата това си е за мен ау много ми е кеф слушам една яка песен ще ида да се изкъпя и ще лягам щото може утре да започна първата си работа а само още едно нещо което стана неделя имаше пак сбирка на алкохолиците те също са зависими и болеста е една и съща зависимост та едно момиче сестра на мой приятел много красива и ни покани на кино аз от нея нищо не мога да искам но си казах абе кино със хубава компания или на сбирка сбирка винаги ще има и само през деня от кафето ни се бяха паднали късметчета героиство е да направиш това което трябва а не това което ти се иска та отидох на сбирка и стоях там три часа изкарах и двете групи и наистина така не съм се чуствал аз откакто не се ядосвам на себе си много по малко се ядосвам и там сред хората които са като мен и които ме разбират и аз разбирам там усещам такава сила да и ето и днес съм чист и съм добре пожелавам всички да изпитат това което изпитвам на моменти на последък лека вечер