|
Здравей мам,
Съгласна съм с поста на спиращ от вчера,че сина ти сам трябва да открие в себе си желание и стимул да спре. Абе това го дъвчем с месеци тук,и виж,колко е лесно всичко на думи,нали? Тоя проблем си го има и ще го има,и решението е само едно:ТОЙ САМ ДА НАМЕРИ МОТИВАЦИЯ ДА СЕ ИЗЛЕКУВА!!!! Знам,че не откривам топлата вода с това твърдение,но всеки,който се е отказал (вече вярвам,че има такива,понеже гледам себе си,а и някои други тук,klerfe например,също BG-наркоманка,която не съм чувала от доста време,но се надявам да е добре и щастлива с бебенцето;щях да спомена и друг човек,тук от форума,но разбрах,че наскоро и той се е подкарал,и не съм му го казвала,но оправданието му наистина е върха на неговия интелект) ще го потвърди. Боже,мам,само ако знаеш,как се случваше да не друсам по 8-9 месеца,ама грам нищо,живвеех в храм-комуна,не мислех и не сънувах дрога,и се предполагаше,че съм се отказала. Като се върнех мине се не мине месец и вече пак съм готова,подкарана в джаза. Ами да ти кажа,много е лесно да изгубиш надежда,понякога даже като се случи така (случвало се е такова подкарване след многомесечна ремисия,към 3-4 пъти) ,че направо изпусувах и намразих дрогата,казах си:"е...си,толкова ли е силна тая зависимост,по дяволите?С какво толкова ме държи прикована към навика,да му се невиди..."..и пак изпсувах и навивах ръкава,без да имам сили да намеря отговора. Никой не можеше да ми помогне,честно ти казвам,и мисля,че тук всеки наркоман ще го потвърди. Няма никой който ни на йота да ни помръдне от зависимостта ни към дрогата. Нито мама и горчивите й сълзи,които,колкото и да изглеждаме коравосърдечни и неблагодарни,късат сърцето на парчета (поне моето),нито откъсване от средата,смяна на компанията,града,държавата,планетата...Искам ли да друсам,ще намеря начин...гладното куче ходи и търси докато не намери...
Много майки дирят помощ за децата си,и знам,че сега и да кажа,че няма смисъл,ако той,сина или тя,дъщерята,сами не решат в сърцето си,няма отказване,мам...Никои силни думи на света не могат да сломят майчиното сърце,когато то дири лек за детето си.Мама може да помогне като гушне,като приюти в скута си,изтерзаната наркоманска глава на детето си,помага като разбере,толерира доколкото може,макар да й е мъка,помага,като е най-добрата приятелка и любима майка...но тя не може да откаже детето си от наркотиците. Понеже зависимостта и желанието,любовта към друсането (тая проклета дрога) е по-силно от всичко и може да противодейства дори на майчините усилия,дори на усилията на бащата със силната ръка,реда и дисцилината в комуната или какъвто и да било там терапевтичен метод. Наркомът може САМО САМ НА СЕБЕ СИ да помогне.
Мам,приятелят ми,който ме запали по метадоновата програма и в чиято любов аз намерих стимул да се лекувам,той ми даде от неговото оная студена сутрин,за да избия първите абстинентни симптоми,няма тоя силен мотивизъм (Боже,има ли такава дума,хах) като мен и веднъж се издъни. Надруса се пак,ей-така през време на програмата,и все още се лекува. Случи се веднъж,или поне се подкара за няколко дни,после се уплаши,че пак ще нагази в дълбокото,и всичко,целия труд и хубавата ни нежна любов ще иде на кино,и излезе преди да е стигнал дъното...с разбити мечти и чувство на вина...сега постепено си възвръща вярата...но идеята ми е,че аз за първи път усетих каквото е чувствала мама,когато аз бях наркоманка....да гледам как най-милото ми се дави,друса се,и аз знам,Боже,знам,че не мога да му повлиая да спре...по себе си знам,че каквото и да направя-заплаха,сълзи,раздяла,ултиматум за раздяла,това няма да го откаже,а само ще разбие живота и на двама ни. Съдейки по себе си,аз стоях изправена пред него,сякаш пред себе си и знаех,че не мога да направя нищо. Оставих нещата така,казах му,че той знае,по дяволите,той знае всичко,умен е..как се подкарва човек и как затъва...лесно..като а и б...и колко трудно се излиза после....
Мам,да ти кажа,той сега е добре,но и аз все си имам едно наум,не мога да му имам пълно доверие,крия си моя метадон от него,за да не го издруса,макар онова да беше само инцидент,по-късно тестът му за опияти даде отрицателен. Не знам как майките намирате сили да оказвате доверие отново и отново да лъжливите си деца...или може би само се правите,че давате,или ви се иска да дадете и така казвате,но в себе си сигурно си имате едно наум. Аз не го крия,той,моето момче знае,че загуби доверие,но пък има желание отново да го спечели,а аз имам желание да му го дам. Надявам се да се оправим. Еех,мам,вместо да помогна с окуражителни думи,аз споделих моята история за момента,но пък тя е оптимистична с идеята и поуката,че всеки,стига да има желание в себе си може да се излекува.Вярно,обезнадеждаващо е за вас,майките,да знаете,че просто няма начин да повлияете на децата си,но пък какво по-хубаво божествено утешение от това,че всичко си е в нас,и у нас е силата да го прекратим още сега,стига да пожелаем. Не знам какво се иска за да се стигне до това прозрение-все си повтарям,че мен любовта ме мотивира толкова много,неизмеримо,и метадона също си изигра неговата важна роля,но всъщност истинското проблясване на желанието да спра,стана вътре в сърцето,необяснимо е...но съм толкова доволна,че намерих желание да спра,че не търся отговор...
дано всеки за себе си да го открие. Успех на сина ти,мила мам...И ти си гледай здравето и ти пожелавам да си много вдъхновена и да дочакаш скоро по-щастливи и слънчеви дни
свеж и весел ден на всички
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|
Re: Съвет [re: addiction]
