благодаря за подкрепата и съчувствието, mam.
макар че, явно, не ги заслужавам...
вчера, тъкмо се чувствах вече горе-долу добре - нищо не ме болеше, не настръхвах, ходих на работа, прибрах се, ядох, всичко беше ок. мислех си, колко лесно стана този път, с учудващо малко кофти моменти. само дето мисълта ми беше само там. знаеш, предполагам - нищо не те радва, нямаш желание за нищо, апатия. както и да е, бях решен да устискам. така че си взех дъълъг душ, даже накрая със студена вода, реших после да си полея цветята, да поиграя на компютъра, после - филм и така да мине вечерта. даже мислех и да опитам да заспя без геродорма или с половин хап. е, обаче... се звъни на вратата.
един приятел се върнал от море и решил да отскочи към нас. той, току се вестне, веднъж на месец-два. и сега беше избрал момента просто като по книга.
е, не можах. беше като удар под пояса.
цялата ми воля се срути като кула от карти.
три линии, които ме хванаха като десет и светът придоби различни цветове.
полафихме, пихме безалкохолно и тва беше. глътка въздух.
днес няма да взимам. засега съм добре. по-нататък - ще видим...
абе, банална история.
това е при мен. нещо ново при вас?
|