"и аз не знам защо го направих...да си начеша крастата"
Ти сигурно знаеш,милата ми,че много добре те разбирам.Всичко свързано с наркоманските изкушения ми е по-близко и по-познато и от азбуката.И точно заради това установих и още едно нещо.Както не е възможно да повлияеш по никакъв начин на един активен наркоман,който никога е се е захващал да опита да спре,нито думи на подкрепа,нито такива,които да го убедят,да му разкрият силата и чудото на чистия живот без дрога...бе невъзможно е да те разбере бе...по същия начин нямам думи просто,не намирам,(а и има ли защо?) да разубеждавам някой,който знае какво е да си чист,знае механизма на отказването,колко много коства това решение,и каква свобода ти дава то...и все пак пак се дъни.На такъв човек като теб,колкото и да ми се иска да кажа нещо,знам,че е по-безнадеждно и от убеждаването на действащ наркоман,който няма нищо друго в главата си освен дрога. Надявам се да не ме разбереш погрешно,знам,че не си се подкарала още,знам...знам,че ако нещо стане,пак ще се върнеш в програмата и няма да позволиш да затънеш отново...но също така знам,по думите ти разбирам - по думите ти преди и сега - че нямаше нужда да се друсаш,нямаше необходимост от това.Чакаше бебе,дочака го...то ти беше стимула...сега то е тук,и какво?-ти реши,че дотук със мотивацията вече..?!-едва ли-хубава си..и си умничка...не си и помислила подобно нещо. Сигурно просто това е един от моментите,в които си си помислила,че си толкова наясно вече,толкова си се отказала,че може,позволено ти е да се надрусаш еднократно,след което няма да се закачиш.Дааам,има такъв момент,аз дори навремето,на третия ден след тежка абстиненция,се надрусвам пак със субститол,после ми няма нищо,не усещам зависмост,чак след третия път се усетих,че ставам сутрин с дискомфорт и мисли,зациклили в намерението да стана още сега да ида да си взема,щот не издържам,разбираш ли....
Разсъждавам и не намирам отговор...но едно знам:ти си се надрусала по същата причина поради която и аз,след всеки малък успех,след всяка кратка или дълга ремисия,пак се издънвах грозно.Не знам за теб,но за мен най-големият капан в това положение е,че се връщме отново в начална позиция.Та дори и да не се подкараме (но ние сме наркомани,подкарваме се,мамка му!!).Кой от където е тръгнал-може от хиляди мили да идва,може от зад ъгъла,но пак се връща откъдето е тръгнал.И пак с чувство на вина,негласно самообвинявайки си,че пак се издъних,ебаси...
Не пишеш нищо за бебето,мила.Ка к е то? Здравичко ли е?Расте ли,плаче ли,смее ли се?Боже,дали ти е до това в тоя момент,какво ли се случва в хубавата ти главица тия дни.Четири-пет пъти не е нищо..Да не си помислиш,че сега ще тръгна да плача за теб,да те съжалявам,или да те поучавам.пфу!Разсъждавам по твоя случай,понеже и аз съм била в тия обувки.Има много с тоя синдром...докато си наркоман,все ще ти се случват такива неща.С едно надрусване не се свършва света,надежда винаги има...и ако искаш да тръгнеш пак да се отказваш-Пътя на Отказването е широк-ехеееей...-място има за всички да вървят по него...стига да искаш!!!!Издънила си-добре,не си първата,няма и да си последната.Знаеш вече механизма на отказването...знаеш и тои на подкарването,хах! Къде ще му излезе края,как мислиш?
::ако не знаеш къде да отидеш,ела на себе си::
|