mam, след като е имал мечта да работи на кораб, значи има желание да учи. Когато мъжът ми ми ги разправяше такива, че не иска да учи, че така и така няма бъдеще за него (а той дори не е успял да завърши средно - представете си), аз просто не му повярвах. Точно обратното беше! Искаше и да учи и да има престижна професия и коректна работа и нова кола, искаше всичко, което можеше да го накара да повдигне глава и да гледа хората в очите, като равни.
Аз съм на малко по-различно мнение от другите за това отшелничество, в което се намира сина ви сега. При мъжа ми (тогава не бяхме женени де, ама няма значение), точно това беше първата, най-голяма крачка към бъдещето му. С него прекарахме 3 МЕСЕЦА затворени в стаята му при родителите му. Нито излизане, нито ядене с тях на маса- нищо, сами в стаята и един телевизор и интернет при нас.
Да, ама точно това време ми помогна да му вдъхна доверие в собствените му сили, да му дам милиони начини, да постигне мечтите си и да му върна поне малко вярата в живота, че е хубав, че си струва.
Само че разликата беше, че той беше на метадон през това време. Той много улесни нещата за нас, просто думи нямам. Нямаше притеснения от къде ще намери нещо си, как ще се оправи с депресията..
Говорете с него като излиза от стаята, гледайте телевизия заедно или видео клипчета в интернет и говорете. Може да потърсите в интернет възможности синът ви да учи някъде. Потърсете, поинтересувайте се, пък после като намерите няколко решения за това което го интересува, му кажете. Дайте му надежда, че ИМА неща след спирането и че ЩЕ се оправи.
А и искам да дам и Вас надежда, мъжът ми ми е започнал на 14г, спря след 10 годишен кошмар с хероина. Сега е тамън на 30 години и от 6г работи много престижна професия, стана един от най-добрите в нея в държавата, в която сме, купихме си кущичка (на изплащане, ама и това не е малко, защото дори след години този кошмар има последици).
Та така мам, не се отчайвайте, синът ви има бъдеще и според мен е в много добра фаза, щом е отделен от средата вече. Сега е моментът да се сбилижите отново и да направите един общ "план" (грубо казано, ама..). И не се отчайвайте, ако има "рецидив", всичко с разговори и разумен анализ между двама ви ще се оправи!
|