Mила Биляна,

пише ти Биляна... Аз също се борих за майка ми с рака на жлъчните пътища. Мисля, че това е един от най- коварните раци- на панкреас, жлъчни пътища и черен дроб. В този смисъл ти си избрана, да преминеш през този тът, за да достигнеш... и аз не знам какво, да се надяваме по- високо духовно ниво.
Конкретни съвети за обезболяване не мога и да дам, за сърбежа... с какво ли не мазахме..препоръчва се често душове, защото това облекчава по някакъв начин. Друго, което облекчаваше сърбежа при нас е лек масаж по гърба, с някакво масло. Сърбежи имахме и по очите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съжалявам,че си в тази ситуация.Не искам да съм избрана,не искам по-високо духовно ниво,искам си Татко.Но никой не ни пита и ние нямаме избор.А Пиранка е права:Много хора са с теб в този момент

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Arven,сега като чета това което си написала се връщам назад във времето преди 10м. когато и моята майчица повече си мълчеше и тихичко си охкаше,а аз все я питах къде я боли въпреки че нищо неможех да направя освен да сменям обезболяващите, защото тя беше счупила става в таза и ходеше почти 6м. с патерици.Като че ли я отегчавах искаше никой да не и досажда,а аз исках да даде господ повече да не я боли защото се измъчвам отстрани и нищо повече неможеш да направиш.
Мисля че тя осъзнава какво става и понеже е майка нейното чувство е така устроено, че винаги трябва да закриля детето си и гледа да не ти причинява тази болезнена картина.Това е мое мнение и знам как се чувстваш защото и твойта болка е непоносима и вътрешно се разкъсваш,но това е пътя по който минават всички дъщери на майки с онкологично заболяване .
Бъди силна и дано стане чудо...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Биляна, бъди колкото можеш по вече с нея. Говори и не си мисли, че и досаждаш. Те много ни обичат и явно това е реакция с която ни предпазват от страдания.
Мама почина на 12.07.11г. от рак на гърдата и метастази на белия дроб. Никой не искаше да я погледне, само обезболяващи. Бях неотлъчно до нея от 20.05.11г. - тогава разбрахме за метастазите / всичко беше перфектно и изведнъж.....кошмарът се върна/. Загубих баща си преди 8г. от рак на белия дроб. Те много ни обичаха със сестра ми, а сега нямаме никой. Боли, много боли...., но ти продължавай да и говориш и да и казваш, че я обичаш. Милвай я, прегръщай я, целувай я, защото после остава празнотата и болката............... Бъди силна!
Ивайла

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей отново, много ми е мъчно като те чета.Стомаха и сърцето ми се сива.Не е получавал кърене,Стол няма да ни е необходим, защото ще дойде момент в който изобщо няма да може да става, няма да има сили за това, но подлога,ще ти трябва, може и памперси да използваш, купи си няколко не са скъпи.Ще дойде момент в който ще изгуби контрол над цялото тяло.
Когато при нас дойде този момент, съпругът ми само размахаше неадекатно ръце, и мучеше

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравейте,
Взех резултата от биохимията.
Директен билирубин - 311 при референтни стойности 0,80-8,50
Общ билирубин - 423 при реф. стойности 3,40 - 21,00
АСАТ - 199..............до 40
АЛАТ - 135...............до 40
Само глюкозата е в норма.
Незнам какво е GGT , но е хвръкнало до небесата - 1215 при норма до 35.
Някой има ли идея, дали биха я взели в коя да е болница в София, поне малко сила да и влеят???
Следобед ще говоря с личната за това, но има 2 часа докато и дойде смяната, а мен не ме свърта.
Не яде, от ....вече не помня колко дни, ама нищичко. Само по малко водичка пие.
От понеделник сутрин не е вземала обезболяващо. Все я питам има ли болки. Предлагам и хапче...тя само казва "не сега, после". Явно Господ е чул молбата ми и е отнел болката или просто ракът е нарушил проводимостта на нервните пътища. Ще ми се да вярвам в първото, но дори да е така, пак не виждам справедливост в решението Му да ми я отнеме.
Все още обаче вярвам в добрата воля на човека и се надявам лекарите да проявят човещина и да я вземат за 4-5 дни за венозни вливания.
Благодаря, че сте до мен!

Не знам какво да ти кажа, при нас показателите на черния дроб бяха добри, а лекарите твърдяха, че има метастази там, така че всичко е строго индивидуално и не винаги достатъчно показателно. Необяснимо е и за мен как лекарите отказват да приемат някого в болница, който определено има нужда от спешна помощ, дори и болни толкова тежко, пак са хора, пак са си плащали данъците и никой не е знаел, че техният житейски път е по-кратък, та кой знае какво го очаква утре. Животът толкова бързо тече, променя се ден за ден, ако всеки знаеше какво го очаква....но никой не знае и затова трябва да запазим поне частица човещина и съвест в себе си....

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!

Здравей скъпа Арвен, като чета постовете ти толкова много се натъжавам, връщаш ме към ужасни спомени.........как искам да можеше да си помогнем, но увиии......Няма я справедливостта.......
Това ГГТ за което пишеш, че е много завишено доколкото прочетох е гама-глутамилтрансфераза - ензим ,който се повишава при чернодробно увреждане и при увреждане на жлъчните пътища, там се среща в най-голямо количество.От всичко , което пишеш и чета за съжаление положението е доста напреднало и ти трябва да си много силна.И аз не съм вярвала, че ще мога да преживея всичко, което се случи около баща ми и да понеса тези страшни гледки, но ето че го изтърпях.Имаме сили, за които не предполагаме, че ги имаме....Така, че ти нямаш избор, трябва да имаш кураж и сили, да й помагаш и успокояваш, да си до нея докато можеш!Няма друг начин, колкото и да е тежко и да боли (а знам че безсилието и страданието направо те убиват)ти трябва да го преживееш, за жалост болестта е факт,така е било отредено.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас въпреки метите в черен дроб, чернодробните показатели почти до последно бяха сравнително в норма, после изведнъж скочиха доста.

Аз съм толкова разочарована от здравеопазването в нашата държава, че много се надявам втори път да не се налага да се сблъсквам с подобни неща. Личната ни нито веднъж не дойде да я види, викахме всякакви други доктори и всички просто ни обясняваха, че това е края и да го приемем, а дори една тъпанарка ни се накара, че не искаме да приемем истината.

На мама последната седмица и се беше схванала устата, и не можеше да я отвори и нито се хранеше, нито пиеше много. Е, никой не можа да ни обясни какво е това. Викахме невролог, понеже бях решила, че е от нерви и тя ми вика: "В мозъка няма нищо, гарантирам". И това беше...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мила Билянче, много съжалявам за това което преживявате с мама. Така, както описваш нещата, състоянието и изобщо не ми харесва. Минах два пъти през този ад. Съветът, който мога да ти дам е просто да се съобразяваш с желанията и. Ако не иска храна, не настоявай, за нищо не настоявай. Ако отказва лекарства, лекар, постъпване в болница, също прави това, което тя иска. Когато усетиш, че не и се говори и иска да бъде сама, излез от стаята. Просто бъди до нея и се радвай на всяка минута в която сте заедно. Радвай се че чуваш гласа и, че можеш да я докоснеш, че има на кой да кажеш мамо. Билянче, не мисли за после... Наслаждавай се на всеки миг с мама и не я изпращай в болница, ако тя не го пожелае.