Опитайте наистина с газта, мисля че и при нас тя даваше най-добър ефект, определено облекчаваше състоянието му!

Мила Арвен,сега като чета всичко това и си спомних че при майка ми беше същото относно жълтия цвят на очите и акито което ставаше дори сиво на цвят, и при нас накрая вече имаше метастази навсякъде и беше късно за всичко.Непрекъснато викахме джипито и сменяхме лекарства но те като че ли недействаха. Ти прави всичко което зависи от теб,давай и това което и се яде.Спомням си че даже избягваше да ме гледа в очите но аз я гушках макар и за малко и и говорех мило защото доктора каза че незнае до кога ще издържи сърцето,освен това може да изпадне в безсъзнание и да почине от оток в мозъка защото метастазите от белия дроб отиват в главата.Ние въпреки напредването на болестта успяхме да направим 6 химии с 5 кръвопреливания,но не се стигна до подуване на корема.
При свекър ми (при откриването беше късно и с метастази навсякъде) се стигна до източване на течност от корема и за няколко дни се пълнеше отново, но тпри него от откриването на болестта до смъртта изкара точно един месец.Свекърва ми понеже беше акушерка казваше че по принцип като започнеш да точиш първо никога не се източва докрай и после като се започне веднъж така ще продължи...
Много съжалявам че се налага да преживееш всичко това но болестта е коварна и така се чувстваш безпомощна и незнаеш какво да направиш.
Моят съвет е да и даваш всичко което иска и си я гушкай макар и да не ти разрешава защото после..дано скоро да не идва това лошото ще си доволна че си успяла да си я погалиш...Стискам палци и дано стане чудо....Дано да не съм те уплашила но при нас така протече края а и тя беше само на 73г. и въпреки всичко имам предвид късното откриване живя 2г. и 9м.Пожелавам от все сърце успех и много голямо търпение....

абсолютно подкрепям, каквото и да сме пили и вземали, най-голям ефект видях в приема на газ... разбира се това е индивидуално, но го споделям като опит, всеки сам си преценява какво да прави...
каквото и да решиш Arven само знай, че то е правилното решение и друго не е имало и не е било по-добро от твоето... това е най-важното!
успех!

Не съди, ако не искаш да бъдеш съден

Обичайно, когато се сблъскам с проблем и незнам точното решение ползвам стратегията "Стрелба във всички посоки", но сега няма начин. Не приема никакви медикаменти, Фрезубин, сокове,....нищо. Тя никога не е обичала да пие медикаменти и почти нямам спомен да съм виждала да го прави. Днес е цял ден на чаша прясно мляко, половин филия хляб, половин чушка бюрек и 150гр. картофена супа. Обещах и да не я притискам за нищо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя вече едва става, за да отиде до тоалетната...
Дали, има шанс да се започне химиотерапията?
Дорис, мама е на 54 г. Докъде се бяха разпространили метастазите, когато поставиха диагнозата на твоята майка?

Аржен ние използвахме за баща ми свещички - бизакодил и мисля че действаха, ако искаш пробвайте с тях!Кусмет и много сили ти желая!

Сетих се и мисля, че е важно да спомена, че и при нас имаше проблем с ходенето до тоалетна, но след приема на газ нещата се нормализираха, другото, което се сещам и е безобидно е да се натопи от вечерта една лъжица ленено семе в кафяна чашка вода и на сутринта се прецежда и се пие водата. Има ефект, но след няколко дни, не още след първия прием! УСПЕХ!

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!

Скъпа Арвен, ужасно съжалявам че майка ти е толкова млада защото самата аз съм на 49г. и след откриването на рака на мама ме споходи и мен тази жестока болест.Освен това колкото си по млад знаеш,че много по бързо се развива всичко..При майка ми откриването вече беше в 4стадий с далечни метастази,които за 2,9м. я сразиха.Но все пак тя беше на 73г.което не е маловажно,пак казвам много по бавно се разви всичко.Имаше лъчетерапия и химии и за около 1г. нещата бяха локализирани,но то докато е добре и рязко тръгва в обратна посока.Отслабна с 15кг. и имунната и система се срина и до последно правиха всичко относно химийте.Каквото и да кажа дано поне малко да помагам с подкрепата си и да не те плаша,но твоята майка е на ясно с болестта и прави всичко възможно да не те натоварва и да не ти тежи.Стискам палци и дано да си силна да издържиш мъката и болката от тази безпомощност но трябва да успееш миличка...
Успех ти пожелавам от цялото си сърце.............

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Забравих да кажа че след периода на ремисия от 1г.метастазите бяха вече в кости и черен дроб и хемоглобина падаше до 60,следваше кръвопреливане,това амортезираше и сърцето и все пак така изкара около 6м. Накрая метите се появиха и в бял дроб и от там всичко стана много бързо.Целувки и успех....