Здравейте,
Днес повиках ОПЛ да я прегледа и да назначи терапия - Саменто, алое и витамини. Надявам се, че като са предписани от лекар ще склони да ги взема и дано да живне малко. Кръвното е 90/60. Много е жълта. Утре ще се уговоря с лаборантка да дойде вкъщи да и вземе кръв за изследване и ще мина да взема направление от личната лекарка.
Говорът и е несвързан, забавен и трудно намира думите. Това я дразни и започва да плаче. Май отчетох и няколко халюцинации. Понякога е дезориентирана за време и място. Трудно е да водим диалог. Някой дали може да ме ориентира...Това страничен ефект от опиата ли е или имаме разсейки в мозъка?

При мъжа ми, който имаше разсейки в мозъка от меланом, симптомите бяха подобни: забавен говор, трудно намира думите, дезориентация за време и място, загуба на равновесие. Халюцинации не е имал, това при вас може да е евентуално от опиата.

Кураж! Аз си мисля много за вас и се моля нещата да вървят по най-добрия начин.

Благодаря мила,
Иначе щях да търча до онкото и да моля за смяна на лекарствата (ако изобщо е възможно да се сменят толкова рано).

Пак да питам...Алоето(гел), което ми дадоха в аптеката се оказа, че е за мазане на кожата. Прочетох етикета чак като се прибрах. Какво е алое-гел за пиене...утре да вървя да го сменям.
С лекар, без лекар отказва всякакви добавки. Днес хапна веднъж и го повърна. Не иска да вечеря. Единствено склони да я намажа с бебешки лосион по тялото, за да овлажним кожата и да не я сърби, и да направим хладна вана с масаж на отеклите и крака.
Става все по-трудно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Arven, аз също като теб се изненадвах във всеки един момент, в който усещах следващата плесница на съдбата по бузата си.При татко, който също беше с меланом, нямаше мета в мозъка, но на няколко пъти имаше халюцинации, ако мога да ги нарека така, защото говореше за неща, за които е планувал да ги направи и явно вътрешната борба, при осъзнаването, че всичко това няма как да се осъществи го караше да си мисли, че са се случили и вече са факт. Убедена съм в това,защото аз също изчетох купища информация относно разсейки в мозъка и техните симптоми, но там ставаше въпрос за друг тип халюцинации и мозъчни отклонения, например,че човек може да забрави къде е сложил ключа за колата, но няма как да забрави за какво се използва.Иначе не е имал забавяне на говора и губене на думи.Що се отнася до отоците по тялото, независимо къде са, ние също преминахме през този етап, който е много неприятен, при татко се бяха подули и очите, едното беше буквално затворено от отока.С това се преборихме до известна степен-опитахме с билки, но най-голям резултат даде едно хомеопатично хапченце-ЛИМФОМИОЗОТ към 6-7лв е и е за смучене, не е гадно, не горчи, за 2-3 дни и има ефект.При отока по краката прилагахме и нещо друго-намазва се крака със зехтин и отгоре с газ за осветление, стои така няколко часа и после се измива.Както мисля, че бях споменала по-горе и аз съм на мнение, че газта ни помогна най-много от всички алтернативи, които е приемал, говоря за прием през устата.Ако мога да ти бъда полезна с нещо друго, насреща съм! Бъди силна и вярвай! Успех!

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!

Алое Вера гел жълта туба, дъщеря ми го пиеше, но съпруга ми повръщаше от него само като го помирише.Приема от 60 - 120 мл на ден, но спрямо нуждата може и по повече. Пие се сутрин на гладно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря Юлия,
Опитът ти е много ценен за мен и благодаря, че го споделяш. Вероятно няма да взема алоето.
Често препрочитам твоите теми от онези месеци на борба, с болестта на съпругът ти.
Съпругът ти получавал ли е ректално кървене?
Незнам, дали ще е нужно да се сдобия с подлога или тоалетен стол...???Засега успява да стигне до тоалетната. Но, дали ще изгуби контрол над тазовите резервоари?
От 36 часа не е вземала болкоуспокояващо. Явно не изпитва болка. ???Няма емотикон "озадачена съм". Трудно разбирам какво иска да каже, в малкото моменти, когато изобщо иска да каже нещо. Говори несвързано.
Днес успях да и дам Вит.С+Цинк и Саменто. Но е цял ден на 2 чаши пр.мляко и няколко бисквити. Утре ще дойде лаборантка да и вземе кръв.
Чувствам се ужасно безполезна.

Искам само да кажа, че чета и ценя всеки опит и съвет споделен тук. Прилагам обаче само това, което сметна, че ще успея да и дам.
Благодаря на всички ви!
Безценни сте!
Биляна

Arven, ти неотлъчно ли си до нея? Разбирам те напълно колко е трудно да стоиш и да гледаш как се мъчи най-скъпият за теб човек, но знам колко е различно осъзнаването тогава и след това. Когато татко беше жив не съм си мислила дори за миг, че умира, а напротив, все си втълпявах, че се подобрява, че има резултат от лечението,каквото и да е то.А сега когато гледам обективно на моята собствена история разбирам колко са били сериозни нещата, но не съм искала да ги приема.Говори й повече, ако мислиш, че асимилира думите ти, аз сега искам да кажа толкова много неща, а няма на кой.Говори, успокоявай я, прегръщай я, целувай я...тези неща лекуват по свой си начин или поне карат човека да се чувства полезен и пълноценен.Имаше периоди, в които дори не знаех какво да правя, нито аз, нито близките ми, кръга беше омагьосан, говорих с психолог и ми казаха, че на тези хора, които са болни трябва да се отделя внимание, да им говориш така, че да усетят колко много са направили за теб и как наистина си заслужава да искат да се борят, тази борба,тяхната,има смисъл. С всяка дума да настояваш, че ти си такава, защото тя те е родила, тя те е възпитала така, че всичко, което си постигнала е благодарение на нея и т.н.Не знам пиша за всичко, за което се сещам и се надявам при всеки друг да има резултат, защото всичко е индивидуално.
Арвен, ние споделяме през какво сме минали, само и единствено с цел да помогнем,макар и да е много тежко,защото тези спомени ни връщат назад....Искаме да помогнем на теб и на всеки, който потърси помощта ни. Искрено се надявам това, което ти прецениш, че ще ти помогне и че майка ти би приемала да даде желаните резултати, аз вярвам в интуицията, така че мисля, че си на прав път! Успех!

Чудесата се случват, ако повярваме в тях!

Лъки,
Вече сме си казвали всичко това. Ние винаги сме били много близки и сме споделяли всичко и доброто и лошото, дори интимни неща. Сега само мога да се радвам, че съм и казвала "Благодаря ти, мамо..." по всеки повод, а такива имаше много. Знам, че тези простички думи я трогваха, много. Четях го в очите и.
Сега сякаш и досаждам с присъствието си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите