Поздравления за новия клуб. Аз съм болна от левкемия и ще се радвам да комуникирам с други "колеги" или хора, интересуващи се от този проблем.Интересувам се и от нетрадиционни методи и бих споделила мнение и приела чуждо такова!


Каквото трябва да се случи - то се случва

Редактирано от Buba67 на 19.03.10 22:02.

Ако се регистрираш, шансовете ти за комуникация се увеличават. Направи го, посочи адрес на електронна поща - и ще има по-голям отзвук.
С най-добри чувства.

Мда.... едва ли е проблем анонимността. По себе си знам, че е трудно да се живее с това. Трудно се адаптираш, трудно си в равновесие, трудно комуникираш, често раздразнението и желанието за самота са най-желаните неща. Гледайки мизерно малкия брой съобщения в подобни клубове си мисля, че хората не възприемат това място като желано за комуникация. А не бива така! Повярвайте ми! По света има организации и общества на хора, свързани от един проблем! У нас никой не се интересува от психическото състояние на хората с тежки проблеми - на ниво психолози, психоаналитици. Човек може да полудее от мислите в главата си, когато го удари "новината". Освен отношението на близки и приятели е необходимо обществото да се погрижи за своя данъкоплатец. Но едва ли ще доживеем този момент. Затова можем да си помагаме взаимно.

Точно затова е хубаво да се регистрираш или да дадеш адрес на електронна поща - със сигурност, ще можеш да разшириш кръга на общуване, ще получиш помощ и подкрепа. Това, че никой не ти е писал тук, нищо не означава - виждаш, че темата е четена, което означава, че сред челите я можеш да откриеш приятели. Болестите обаче са нещо твърде лично, за да бъдат дискутирани в едно публично пространство.
Както и да е, може би не съм права. Темата е тук, дано някой да се включи с добри идеи. Бъди здрава, желая ти го от сърце!

Радвам се, че темата е интересна, макар и само да се разглежда. Убедена съм, че който трябва ще влезе и ще напише това, което иска. Съгласна съм с това, че всичко, което се случва с един човек е много лично. Но тука никой не иска от никого афиширане на лични данни, напротив, анонимността е желателна, за да е освободен човек да говори за този проблем. Но хора! Ние нямаме пари за добро лечение, нямаме пари за психоаналитик, не винаги има добра атмосфера в домовете ни, думата "левкемия" плаши и хората често се отдръпват от нас, с една дума трудно се живее.
Убедена съм, че има за какво да си говорим, че има с какво да си помогнем, че има какво да споделим като опит.
Поне аз ще продължа да го правя!

Каквото трябва да се случи - то се случва!
valentina_44@abv.bg

Здравей Валентина,
Искам да ти препоръчам една лекарство, благодарение на което мъжът ми е жив, въпреки че по лекарската прогноза трябваше да е починал преди половин година. Той е болен от рак на дебелото черво с разсейки в черния дроб, но последния скенер показа, че метастазите са намаляли с 5 мм. Става въпрос за natanal. Има го в аптеката пред раковата болница в София. Ново е и в повечето аптеки не са чували за него, за това трудно се намира. Не знам, дали на теб ще помогне, но на нас помогна. Ако искаш пиши ме на angelova2@abv.bg

Не си права за регистрацията, не знам защо да е нужно човек да излезе от анонимността за да му пише някой. Много хора споделят по-лесно именно когато са анонимни особено ако става дума за нещо много лично. Валентина е права, много е трудно да може сам човек да живее с мисълта за болестта, камо ли да се справи със страховете и неизвестното как и колко време ще продължи живота му от тук нататък.

Сигурна съм от това, което чета, че си борбен човек, че си личност - а това е най-важната предпоставка да се справиш с положението. Имам приятелка, която повече от 20 години е в ремисия благодарение на духа си и на това, че залага на правилен режим но хранене, природни средства - билки, мед и т. н. Мога само това да кажа по темата. Мисля си, че е достатъчно един човек да е успял да постигне нещо, за да ме убеди, че това е възможно за всеки.
От сърце ти желая успех! Сигурна съм, че ще успееш да победиш - просто вътрешно усещане, но то кажи-речи никога не ме лъже.

Напълно се съгласявам с теб, да, така е. Не бях права.

И аз между другото познавам две жени, които са се справили с раковите си заболявания преди доста години и сега са живи и здрави, и двете са много борбени, а са били според лекарите безнадежден случай.