ЛЕВКЕМИЯ No 1 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Вече повече от седмица майка ми не е на този свят. Не знам какво се случи. Лекуваха си я, тя беше жизнена, разхождаше се, сама си пазаруваше, с червени бузки и много надежда в очите. При последния разговор с лекуващата я лекарка разбрах, че пустите тромбоцити стоели все така ниски и заради това не можела да започне същинската химиотерапия. Лекарката каза, че ще я оставят една седмица само под наблюдение, без даване на лекарства, за да видят дали няма организмът й да се справи сам. При последните изследвания се оказа и, че заради интензивното вливане на някакво лекарство, по погрешка били вдигнали опасно много захарта й и трябва да й се дава инсулин. Майка не издържаше в тази болница, понеже се лекуваше в друг град и попитахме дали не може инсулинът да се регулира и при престой в болницата в нашия по-малък град. Лекарката каза, че може и изписа майка, даде цели 4 страници епикриза с обяснения за състоянието й. Разделихме се с уговорката да се видим отново след 10ина дни. Но в местната болница, където майка издържа едва два дни, ден след като бяхме пътували с влак, мъкнахме тежки чанти и си говорехме така разпалено с майка, тя умря, но умря в страшни мъки. Беше неадекватна, говореше несвързано, нямаше сили да стане от леглото, дори да пие вода. Лекарите й давали инсулин и антибиотици. Тя повтаряше единствено, че трябва да й се прелее кръв, но те я бяха отписали. Сега изгнивам отвътре с въпроса дали тази криза, както ми казаха местните лекари, е била неизбежна или просто те са били достатъчно незаинтересовани, за да я изчакат просто да си отиде. Знам, знам, че не трябваше да си тръгваме от голямата болница, където се лекувахме, но всичко вървеше така оптимистично. Как е възможна такава страшна промяна за по-малко от 2 дни?