ЛЕВКЕМИЯ No 1 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Валя, ще ти разкажа една истинска история. Преди 20 години моя добра приятелка се разболя от рак на гърдата. Беше на 25 години, имаше едно дете на 5 годинки и тъкмо бе измъкнала съпруга си от някаква коварна болест, заради която дълго време стоя в корито и бе пълен инвалид. Та в момента, в който тя се разболя всичко изглеждаше вече добре. Оставаше им само да живеят, но съдбата бе решила друго. Тя се разболя и започна обичайната борба с рака. Операция, отстраняване на гърдата и последваша химио терапия. В момента, в който всички се борихме за живота й, нейният съпруг, на който до скоро тя сменяше папмерса и гледаше като писано яйце заяви - Ти и без това ще умреш и всичко ще остане за мен - не съм длъжен да те гледам! И се започна една ...ако той купеше един хляб за вкъщи й искаше половината пари, да не говорим, ако се наложеше да купи лекарство или да отиде до аптеката. Момента беше много тежък. Налагаше се тя, родителите й и ние приятелите й да се борим освен с коварната болест и с гадната неблагодарност на съпруга й, тъй като неговото поведение я обезсърчаваше и отнемаше силите й за борба. Спомням си, че тогава, аз - бременна почти в деветия месец с малката ми дъщеря (за малко щях да родя на балкана :) , се наложи да отида с нея на почивка, за да я откъсна малко от черните мисли. Между другото беше една прекрасна, дъждовне, студена почивка на Балкан. Само ние двете и малкия й син. Та там тя взе своето решение - Неблагодарните вън от моето семейство, а аз трябва да живея в името на детето си и за да знае този мъж, на когото спасих живота, че всичко се връща в този живот.
И до ден днешен (20 години след това) тя, моята приятелка, е жива и здрава, отгледа си детето, което стана прекрасен, самостоятелен млад мъж, тя започна собствен успешен бизнес, след като се закрепи здравословно.
Ако ме питаш какво стана с неблагодарния съпруг ще ти кажа - пълен алкохолик, клошар ровещ по кофите за боклук. Мъчно ми е за него, защото още на времето се опитахме да го накараме да оцени човека до себе си!
Всяка година, на определена дата, получвам от приятелката си картичка с надпис - Благодаря, ти ми спаси живота!
Нищо такова няма - не аз й спасих живота, а волята й за живот, защото тя каза - Аз ще живея!