Какво не понасяте у другите (в нет-общуването) / Взаимопомощ / Психоанализа и психотерапия

Щом се справиш с пороците си ще видиш, че около теб има само приятели."

Хората сме търсачи. Искаме още и още. Седемте смъртни гряха (похот, лакомия, алчност, мързел, гняв, завист, горделивост) следват Първородния грях. Жаждата за [по]знание. За информация. За живот.

Парадоксът е в това, че само знанието, поставянето на нещата на разумна основа т.е. рационализмът ни - може да победи волята (ирационалното, емоционалното, желанието, което ни ръководи или се конкурира с рационалното у нас.)

"Светът като воля и представа" е книгата на живота на Шопенхауер. Пише я и допълва цял живот. След него Ницше подема тезата за волята (вече транспонирана като вола за власт). Ницше е неуморим критик на християнството и лицерния морал, но най вече е отявлен противник на идеите на аскетизма, на самобичуването на видиотяването посредтсвом вменяване на вина.

За Шопехауер волята може да бъде преодоляна единствено чрез осмисляне на естетичното и етичното. Свръхчовекът при него е гений-светец. Нещо подобно пише за него Исак Паси (В "10 етюда на европейският ирационализъм"). Че геният е светец в изкуството (света на красивото), а светецът е гений в ареалите на доброто (етиката). Според Шопенхауер доброто е над красивото и го подчинява. По подобен начин, но далче по-поетично и според мен задълбочено се отнася към проблематиката и датският мислител Сьорен Киркегор развивайки идеята за