Въпрос на реалистична самооценка. Аз доволно честичко хващам себе си в проява на глупост, от което следва, че също съм в кюпа "прояви, които не понасям във виртуалното общуване" и си правя изводите овреме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че е правилно задавайки тема въпрос – авторът първи да отговори и обикновено така правя. В случая изчаках, навярно защото въпросът ме затрудни или не бях съвсем наясно със себе си.

Ще се постарая да дам своя отговор по долу.

По природа съм обидчив (и честолюбив, колкото си щеш). Подозирам, че всички хора сме такива. Вероятно аз съм малко повече. Всеки кусур който ми се намира ме дразни. Понякога успявам да се издигна над тези неща. Понякога затаявам яростта си за винаги (още ме е яд на един типичен американски дрисльо, който не при това не без основание нарече постовете ми в един англоезичен форум “such an eyesore”. Склонен съм да търся причината в себе си, но първата ми реакция най-често е раздразнение. В конкретния случай дразнителят имаше известно основание, поради немарливост от моя страна, каквато понякога проявявам и в писането си на български. Например синтактични грешки, грешки променящи смисъла например “loose“ вместо “lose“, коронното ми thing вместо think, sea вместо see и всичко това на фона на сравнително утежнена стилистика. Дълги и тромави изречения. Когато се старя пак правя грешки, но пиша доста добре и на двата езика…

Друго нещо, което понякога ме дразни е критика, приписваща ми кусури (понеже става дума за интернет общуване става въпрос за кусури на представените от мен текстове, а не за други личностни характеристики и качества) каквито аз самия понякога си намирам. Мисля, че понякога е болезнено да ни изтъкват грешки и недостатъци, за които си знаем или подозираме.
…

Винаги съм безкрайно субективен обаче. На определени хора „прощавам“ почти всичко или по-точно казано не ме разстройват упреците им; никак не предизвикват в мен раздразнение. Обикновено - колкото по-малко ми е „познат“ някой, който ме обижда или дори просто критикува, толкова повече съм склонен да реагирам като таралеж. (нещо което Сладунка Медунка охарактеризира по горе като „свойско скъсяване на дистация“).
Нямам проблем да се извиня, ако преценя, че така трябва. И съм го правил. Напоследък все по-малко. В същото време не очаквам извинения. Поднасянето на извинение е въпрос на чест за този който го дължи.

Предполагам най-много ме вбесява високомерието (отново имаме сходство със СМ), дори когато е подплатено. Винаги съм изповядвал религията, че силният трябва да защитава слабите. Разбира се не трябва да се стига до натрапване и досадно закрилничество. Много често опитвайки си да ‘защитим‘ някой, особено пък в интернет, още повече разбрали-недоразбрали - може да го нараним съвсем или да го накараме да се почувства зле. Или да направим самите себе си за посмешище. Деликатно е, както с всяко боравене на силата. Навремето един филм за крокодилите, който гледах покрай малката ми тогава дъщеря – доста ме впечатли с една сцена. Как майките крокита пренасяха снесените си яйца от едно място до друго стискайки ги внимателно със зъбите си. Трябва да е нещо такова и владеенето на силата за което говоря. В никакъв случай не намеквам, че съм безкраен извор на сила и ум и още по-малко, че ги владея както крокодилка челюстите си. Просто си разсъждавам абстрактно-любителски…

Та така: високомерието, ехидността, насмешката и насилието (ненужната бруталност и демонстрация на сила) в интернет ме дразнят адски.
Непочтеността също.

Стремя се да отбягвам личните нападки т.н.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Понеже и ти и nbb, споменавате спам. Не го възприемам така. Мненията са ви напълно в контекста на дискусията. Виж преди ми правеше впечатление как един ник тук е способен да произведе неописумео количество флъд при което загубвах желание да следя понеже се заформяше някакъв тотално безсмислен и натоварващ чат, при това с повтарящи се до умопомрачителност вопли от рода на: Никой не ме обича, никой не ме взема на работа, на вас прородата дала, на мен само взела и това казано по 1001 начина. То ясно, че донякъде не е само проблем, а поза и роля, но прави следенето на темата натоварващо и даже невъзможно.

Не знам с какви намерения Нерв е пуснал тази своеобразна анкета,...

Вероятно, защото винаги съм се чудел на този феномен - как някой напълно непознат (или познат само бегло), може да ни изкара извън кожите.

Но конкретния повод бе и темата, която се появи и коментирахме надълго и широко в 40-50. Ако си позволя да перифразирам заглавието й със заемка от едно заглавие на Киркегор, бих я нарекъл "иносказателно" така:

"За естетическата валидност да назовеш клубарка "курва".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Игнорирам определен потребител само, когато аз сметна за необходимо.
Не се поддавам на молби, кандърми, внушения, закани, заплахи, обвинения, обиди и всячески опити да се подчиня на "къш!"
Мога да се подчина единствено на обоснована модераторска покана.

Ако потребител не е доволен от решението ми, има равните права да потърси съдействие от модератор, позовавайки се на съответната точка от клубния и дирския правилници.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не аз. Понякога се чудя дали забравяш, дали си дрогирана, та не помниш какви си ги писала малко по-нагоре. Както и да е, няма значение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

но в този случай е по-лесно да игнорираш съответния потребител и изобщо да не отваряш темите му, отколкото да искаш да бъде изтрит от лицето на Земята, нали така ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз окачествявам провокациите на енбиби Ad hominem, засягащи мен, като умишлен спам в темата. Хванах се на въдицата просто. Което доказва, че не съм застрахована от прояви на глупост.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

верно ли не помниш или

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

разбира се, че и аз не съм машина
никой не е :)
не е и целта да ставаме такива
всъщност, слабостта, тъгата, болката и т.н. са основен източник на интелигентност, и е редно да им отдаваме дължимата почит :)

има един основен въпрос обаче тука...
да речем гневът, огорчението, раздразнението - независимо дали ги насочваш към себе си или към друг, винаги ти ги изпитваш -
имам предвид това, в постинга ти по-долу (цитирам по памет) "търся причината и в себе си"
и понеже "причината" има свойството да бъде неоткриваема, особено в състояние на афект - сигурна съм, че това вече си го установил по емпиричен път :)

за мен по-лесното е, просто да приема, че има някакво несъвършенство в мен, че нещо не "работи" както трябва, и това чувство е просто знак, че навлизам в такава територия - а кога ще се оправи, и дали въобще ще се оправи - ами, когато му дойде времето, ще разбера :)

мисля също така, че на това християните му казват "смирение"-
знаеш си, че си грешен, и се молиш за благословия :)

пп малко ми стана объркан постинга, но се надявам основната идея да се схваща :)

а ти защо си мислиш, че е от твоята компетентност да оценяваш поведението на алиса?

примерно, това, което аз виждам е, че тъкмо ти си тази, която изказва обидни предположения, говори неясно (но пак обиждайки), и после се изсулва от разговора като мокра връв, с цел да избегне негативните последици от агресивността си.

алиса говори конкретно, за конкретни неща
а ти си тази, която не вниква в прочетеното,

аз разбирам, че не си в състояние да го направиш, нито себе си разбираш, нито другите - няма лошо, такава си, това си си ти. толкова.

единствената причина, поради която пиша този постинг е, да маркирам, че фактът е видим :)