дип че вече рана няма
Вярно ли е това или е неволно казана реплика?

Искаш ли генезис на “моето бъркане в твоята рана” на базата на ОФИЦИАЛНА информация съдържаща се САМО в ДИРа?

Пък и все пак е по-честно да се представиш какъв то си за да знаят другите да се предпазват, ако не им харесваш. Та, имай го на предвид. И не приемай предложенията ми за среща, ако имаш поне малко недоверие! Бъди разумна, както казва Хуанджи. Иначе си е ...

И все пак, кое поведение е подходящото като за теб? Защото забелязвам, че и ти си позволяваш да си пъхаш нослето и да раздаваш мнения....:))))) То кой ли не го прави?! Та след като всеки го прави под една или друга форма защо се ядосваш на някой който го прави открито и без преструвки.

Не е ли в това риска и очарованието на общуването - да покажеш уязвимостта си и да позволиш да те наранят. Лицемерите ще ахкат и ще сипят комплименти, а зад гърба ти ще ти гледат сеира - това ли е по-добре? Май - не. Значи истинат е някъде по средата. Не е ли момента сега да изясним коя е нормата на търпимост? И не е ли търсенето на тази норма оня път на опознаване, за който все говорим и все отбягваме?

Всичко е въпрос на усет.
Ти можеш ли да ми кажеш какво точно е достойнство?
И да спазваш достойнство във всеки един момент по точно разписание?
Не е ли достойнството въпрос на развит усет?
От едната страна е гордостта и високомерието, от другата страна изтривалката.
А достойнството? Баланс. Вътрешен усет.
Що не прочетеш парадоксалната магия в Процесинга?

диви ягоди слънце цветя
и дъх на трева

С удоволствие ще прекарам един ден с теб. Радвам се.

Мога да се съобразя с теб и твоите планове. 4 май е добър ден.

Единственото ми ограничение е транспорта - сутринта мога да бъда в София към 9-9.30 и след обяд трябва да пътувам най-късно в 18 часа.

Нещо друго необходимо ли е?

Е, това е ясна и кратка приказка. Значи, фиксираме 4 май, неделя. Който друг иска да дойде е добре дошъл. Подробностите (къде точно) ще ги уточним като наближи времето.

1.Представяш ли си: идваш си в къщи и жена ти прави секс с друг мъж.
Или моят мъж с някаква жена.

Какво ще направиш?

2.Системата предлага много типични реакции към този факт: незабавно да се разстроиш, да се ядосаш, да се изпълниш с чувство на оскърбено собствено достойнство и нарушени имуществени граници.Така хората са склонни да постъпят в по-голяма част от случаите.

Обаче това няма никакво отношение към любовта – онази Любов, с която са започнали отношенията между мъж и жена.
Какво е любов? Ах, че страшен въпрос! Нима изобщо може да се отговори на този въпрос? Нима може да се мисли за това? Любовта - ах, това е нещо толкова възвишено! Как мога да я докосвам с несъвсем чистите ръце на ума си?

Ах, колко много е нужно за да осъзнаеш какво е любов, иначе ще си останеш на ниво животно.

За удобство, оставям настрани многогодишните разсъждения на тази тема и приемам това определение:

Любов— това е чувство на безкрайно желание да даряваш енергия.

Не е важно на кого: на себе си, на партньора си, на майка си, на родината си или на някаква идея . Накратко - когато обекта на любовта е щастлив изпълва с щастие и носителя на любовта.

Как тогава ще постъпи човек изпълнен с любов в ситуацията от първия абзац?

Като начало ще си спомни, че много обича партньора си и ще се замисли над това което действително става. Неговият партньор очевидно се е влюбил (влюбеността ,според учените, е естествен биохимичен еволюционен процес създаден от природата за да могат хората да се размножават) в този с когото прави секс, макар и за няколко минути.Той се е изпълнил с енергия – желание, възхищение, радост – и споделя това с този човек. То ест и двамата са устремени към щастие и радост – и това е много добре.

И ето, идваме ти или аз, и наблюдаваме картината на неистово слетите две човешки същества в стремежа си към щастие. Има ли нещо по – прекрасно от тази картина? Можеш да я наблюдаваш безкрайно и това е много по- интересно отколкото да съзерцаваш огъня или как другите работят ( въпреки, че по нещо е сходно).

Ако с нашите мъж или жена имаме открити , честни, грижовни отношения, то мъжа ми или жена ти биха се зарадвали от това, че ни виждат. А ако ли не...доста ще се уплашат. Защото ще си помислят, че ние с теб ще правим неща от втория абзац.

И точно тук е време да се погрижим за тях: да им дадем да разберат колкото се може по- скоро, че нищо лошо не се е случило, че сме осъзнали красотата на този свят или винаги сме я осъзнавали, че обичаме всички същества на земята и особено – тези. На практика това може да бъде фразата: ”Ах, продължавайте, няма да преча!” или „Привет! Как се казвате?» с добродушно желание за общуване. Може чай-кафе да направим за цялата компания, водичка да донесем на възлюбените: със сигурност са се преуморили. Да се усмихнем и да отидем да си вършим работата.

Някой ще каже, че това е невъзможно. Че реакциите от вторият абзац - са всичко, което ни е предложено. Разбира се, и аз по – рано бих казала така, ако не бях видяла много пъти как това се случва и не започнах да правя същото вместо неосъзнатото разрушаване на своята реалност с помощта на глупави преживявания заради нищо.

Лъжа ! Каква лъжа ? Нима в този живот на някой нещо му е обещано?

Предателство! Какво предателство? Да не би да съм на война?

Невярност! Така ли? Какво може да бъде по – вярно от стремежа към щастие и любов в човека?

Не си струва да храним безчислените енергийни вампири отгледани от системата в главите на хората: не нужно да се тревожим и да хабим скъпоценната си енергия за глупост, която до нищо, освен нещастие няма да ни доведе.

Или по –точно – ние сме творци на всички мислими системи и тази система е наше собствено творение. Ние сами се вкарваме в рамки и сме свободни да се избавим от тях по всяко време. Ние измисляме отношения, манипулации, собственост, ревност и нещастна”любов” и пак ние – можем да измислим съвършено друг свят...( свободен и щастлив).

С каквито и сложности да се сблъскват отношенията ни с нашите любими си заслужава да помним: нека ни ръководи любовта, грижата, уважението, отговорността и смелостта, но никога срама, вината и страха.

Апропо сексът - чисто, естествено, приятно, красиво, творчески, сближава, разкрива, обединява и дарява усещане за щастие.

Онези, които вярват в това, така и правят. В повечето от случаите, както и всичко останало на света, секса се случва в същият формат според който човек мисли. А онези, в чиито глави на тема секс възникват асоциации с болести, насилие и наказание ( нараняване) си струва да помислят защо това изобщо им трябва..

Движението на енергията е прекрасна.... Наблюдението и самосъзерцаването — е онова, с което си заслужава да се занимаваме в този живот. И това е много по – добро от соченето с пръст на мястото от където”разврата” на другите хора стърчи..

Редактирано от vidiya на 15.01.15 19:01.

Трудно ми е да не се съглася с нещо от теб написаното. Въпреки, че се опитвам в името на същата тази любов, за която говориш… Т.е., ако евентуално видя някой малък детайл по-различно, може би ще се роди нещо ново.

И на мен нещата ми се струват прости и естествени по темата, както сега, така и преди 12 г., когато я пуснах. Но виждаш, колко много хора се бяха включили и развълнували… И колко се бяха почувствали даже засегнати… Почти както религиозен човек от карикатурите сега на Charlie Hebdo.

Оказва се, че усещането ни за изневяра не идва от отношението на другия човек спрямо нас, а от отношението ни към дадени стереотипи и предразсъдъци, които сме били приели или някой ни е научил. Влезли сме в някакви по-дълбоки отношения, ПОВЯРВАЛИ сме в нещо после се оказва, че нещото се е променило… И след това другият човек ни е виновен за загубената ни вяра. За това, че всичко се променя…

Апропо, забелязвам как някои виждат преходността на нещата и за това пробват другата крайност като целенасочено не влизат в дълбоки отношения. За да няма вяра и после изневяра. Но в крайна и те страдат заключвайки се доброволно в собствения си затвор.

Къде е мярата? Може ли да обичаме без да ни е нужно да вярваме и да не даваме свободата на другия? Може ли дълбоко да навлизаме в другия и да му позволяваме да прави същото с нас осъзнавайки, че това може да свърши в произволен момент? Най-добре всеки сам да си отговори на този въпрос за да не се получи вяра наготово.

Аз мисля, че за да няма ревност трябва да обичаш СЕБЕ си повече от всичко на света! Но е нужно да разбираш какво означава това да обичаш себе си.

Когато се обичаш намираш в себе си безкраен източник на енергия, грижиш се за себе си, удолетворяваш нуждите и интересите си, интересно ти е със самият себе си и тогава имаш какво да споделиш с другите. Тогава не би се разстройвал от недостатъчно внимание защото и сам можеш да задоволиш тази потребност. Нещо повече – можеш да споделиш по –добрата част от себе си с някой друг..

Но има и обратната страна – да обичаш другия повече от самия себе си...т.е.- да бъдеш зависим. Когато поставяш интересите на другия по-високо от своите, ти фактически прехвърляш отговорността за собственото си щастие на някой друг. Ти живееш от чуждо, а не от свое, дори може да не забележиш какво ти е нужно – отвътре или отвън. И тогава възниква напрежение, недоволство и много различни негативни емоции, едната от които е ревност.

Ситуацията в която си способен да се радваш на любовта на любимите си хора –е висш пилотаж на самоосъзнаването. За да стигнеш до такова ниво е нужно да разрешиш всички проблеми и въпроси от „долните” ( вътрешни) нива - на емоционалните си травми, на неразрешените въпроси и недоразбирането.

Просто е нужно а да израснеш в собственото си разбиране за любовта от” дайте ми” до „ вземете, имам много”, та дори до „ светя си за да осветявам света просто така”!

Така мисля.

Как ти е ? :)

Ние се плашим от ревността и я осъждаме - тя е тооооолкова лошо нещо, че някак трябва да се справим с нея, а сме чували от учителите, че за да стане този номер, трябва да я проучим и изследваме подробно.

И така - стъпка първа: приемаме ревността ...... а, ама къде изчезна тя, какво стана, чакай ела тука ревност, защо бягаш, ма чакай де, ей че си, на мен ми казаха да те подложа на дисекция, за да се лиша от теб, пък сега взе, че ми избяга. Лоша работа, ще трябва да се откажа от стъпка първа, инак никога няма да се справя с тази ревност.

А феноменът на изневярата, подсказва, какво представлява вярата, доверието ни- в кратце: на ти, дай ми т.е. сделка. Като се провали сделката, край - няма вяра, има изневяра. Наистина тъжно е, че хората нямаме доверие в самите себе си, а то това, като липсва и вярата ще ни е такава - далавераджийска. Ясно е какво следва да се направи.

И те така ..... :Д

Струва ми се, че и това е важно: Конфликтите и кризите в отношенията.

Разбира се, на собствен пример

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от vidiya на 19.01.15 13:46.