Ама аз Ошо още не съм чела
Пък то зависи и от ситуацията все пак - аз не казвам, че съм идеалната - та ако прегръдката с човека ми е чак толкова противна - пък той напира - все съм понаучила нещо от бойните изкуства за обездвижване на нападатели А като го поуспокоя в намеренията му - тогава може би все пак ще го прегърна - ей тъй, заради експеримента - и на мен ще ми ентересно да се понаблюдавам в такава ситуация

...заради цвета на житото...

ama "mila Nia"
ta az tova iskah da ti kaza
kak taka ispusna da me pregarnesh obache? bog da te prosti v tova nedeianie!
Govoriteliat Miro vednaz ne kaza "blagodaria." va vraski s nekoi kritiki otpraveni kam nego
eto tuk e "otgovora mi kam negovia vapros"- Tva se naricha skromnost(toi pita kakvo e skromnost)
imam predvid edinstvem=no edno- hahaha- tozi l=klub se e prevarnal v edna stabilna nadprevara za zastitavane na egoto
a vie tvardite obratnoto
a sasto az vi pregarnah sitse! che da nema kakov da mi kazate
pa to se ima
kirilitsa ne polsvam zastoto ne ia posnavam isviniavam se.
pregrastam nia tolkova silno che chustvam kak ste me udari

Не си права - знаеш ли колко пъти досега те прегърнах! Много повече отколкото написах че те прегръщам! Дори и сега те прегръщам! Ама просто като видях че те дразни като ги пиша - и те прегърнах само мислено. Не го ли усещаш? Всъщнот тя, прегръдката, не е толкова за написване че я правиш - просто трябва да я направиш. Така че аз си те прегръщам всеки път като ти чета мнението или ти отговарям
И споко, аз на силни прегръдки с удари не отвръщам

...заради цвета на житото...

Всъщност специално за Кали е притчата - коментарът е за всички.

Веднъж Джуан-дзъ и негов приятел се разхождали по брега на реката.
- С каква наслада си играят рибите във водата! - възкликнал Джуан-дзъ.
- Ти нали не си риба? - попитал приятелят. - Откъде знаш наслаждават ли се рибите на играта си във водата или не са наслаждават?
Джуан-дзъ отвърнал:
- Ти нали не си аз. Откъде тогава знаеш, че не знам дали рибите се наслаждават на итграта си във водата.

Е, толкова ли е сложно да престанем да правим предположения кой какво си мислил като писал нещо или какво целял като написал друго. Както е казал Джуан-дзъ "Ти нали не си аз". Вместо да се заяждаме и нападаме лично да се опитаме да задълбаем в същността на написаното. То винаги има несъгласни с мнението на някой. Проблемът е как точно се изразява това несъгласие - с акцент върху мнението или върху личността на изказалия мнението...

С най-добри чувства!
Ния

п.п. - Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна
...заради цвета на житото...

Редактирано от Hия на 31.03.03 12:10.

ама нещо се обърка май тука....
Иначе си много права. Обаче не е хубаво да псуваш като каруцар.
Няма да те прегръщам щом си толкоз нервна. Аз и без туй не съм от тоя край....

Ния, мерси за притчите!

И аз си спомних първата докато четях темата. Точно на място е!

Усмихнат ден от мен..Дейти

Здравей,
Не използувам обръщение, защото нещо много ме съмнява верността на пола ти.
Много би ми се искало да ти кажа, че съм възхитена от този шедьовър на българския език, който си създал (а)! Е, малко ми е трудно да разбера какво точно казваш и почти невъзможно - какво си искал(а) да кажеш. Но това са си мои проблеми и зависят само от моето умствено равнище. Ти нямаш вина.
Чувствам се задължена да ти отговоря на въпроса:

A pak Bili, ti s tvoia nov maz- zamisliala li si se , che moze bi da ne ti e dal povod da revnuvash? Predstavi si ako te tretira kato istrivalka?- pak li ste go "obichash- nego i vsichko"?

Ако човек иска да намери повод за нещо, каквото и да било то (не се отнася само до ревността) - поводи с лопата да ги ринеш. Все ще се заловиш някой. Я виж ти как здраво си се хванал(а) за един измислен повод, че сме "необикновени" и "po- SAMOOGRANICHILI SE " и се напъваш да ни отвориш очите за истината. Чест ти прави - почти никого не си пропуснал от тия, които не знам защо не приемаш. Така поне пренебрегнати няма.
За изтривалката - какво да ти кажа, ще ме третират като изтривалка, ако аз се поставя в ролята на такава. Въпрос на личен избор. Пък може и да не е толкова лошо. Ако имаш опит в тая насока-сподели го , моля те. Така все на някой ще бъдеш полезен.
Колкото до обичането - извинявай, ако те натъжа с това - ама пак ще го обичам. И него, и всичко. И ти влизаш в числото. Хич не е важно дали ще го усетиш - важното е, че аз го усещам. Някой ден може да започнеш да го усещаш и ти. Сега усещаш други неща. Всичко по реда си.

Не знам защо многократно си повторил за Миро - "Момчето- Говорител". Теб какво те бърка това? Пречи ли ти с нещо? А може да си има причини да го прави? Или пък си е просто такъв. Проблемът си е негов, не твой. Тъй както гедам, Миро отдавна млъкна. Сега обаче ти взе думата......

И накрая, след прекрасната благословия, която си отпратил към всички ни - бих искала и аз да ти задам един въпрос - можем ли все пак ние САМИТЕ да знаем по-добре какво мислим и защо го мислим? И би ли ни разрешил да споделим мислите си, колкото и глупави да ти се виждат? Може пък за някой друг да са полезни.....
Най-малкото с това, че така ще види ясно колко ги е надскочил. И това, ако не е урок!!

Специални благодарности за пожеланието " da se trenirate i kak da posreStAte udari" - тъй като обичам "да обичам", твоя го посрещнах и не ми остана синьо.
За което ти благодаря. Това пък е урок за мене.

С най-добри пожелания за добро самочувствие.
Били

Здравей Хуанджи,
Аз ще се обясня с една обикновена ученическа случка.
Първи курс живеех на квартира с едно момиче и нейното легло беше до вратата под ел.ключ, а моето - до прозореца.През сесиите вечер четях до късно, тя заспиваше преди мене и винаги питаше "ще загасиш ли", аз казвах "да" и заспивах с учебника на запалена лампа.На сутринта се събуждах със скандал.Малко преди да напусна квартирата, стана ясно, че до главата ми винаги е имало ел.ключ /мързеливче май им викат/, работещ, на който не съм обърнала внимание и е трябвало някой да дойде и да го натисне, за да ми покаже, че под носа ми е това, което може да спести на мен самата и на другите маса неприятни емоции.От мързел съм пропуснала мързеливчето.Или от предразсъдък /ключовете са до вратата/, или от невежество.
Покрай ясните изводи от тази случка добих и навик винаги да питам "за какво служи това копче?", но понякога ми изглежда ясно какво е, натискам и бъркам.
Двете с Ния прочетохме надменност в думите ти, защото не те познаваме лично или защото си я "носим".Сега пак не те познаваме лично, но такава не четем.Твоето слово ли е по-различно или ти си променил нас чрез поетата и трансформирана негативна енергия?
За това, че не си я отразил и си "платил" вместо нас, не можем да не благодарим.Аз ти благодаря, защото вярвам, че да можеш да приемаш е също толкова важно, колкото да можеш да даваш.
Животът винаги ни поднася това, от което имаме нужда, да.Добре е да можем да видим това и да го оценим по достойнство. Това се опитвам и затова съм тук.
И понеже /надявам се/ лоши чувства няма, би ли разказал какво точно стана в невидимото?

Сега пък аз нещо не те разбрах...

Не знам защо многократно си повторил за Миро - "Момчето- Говорител". Теб какво те бърка това? Пречи ли ти с нещо? А може да си има причини да го прави? Или пък си е просто такъв. Проблемът си е негов, не твой. Тъй както гедам, Миро отдавна млъкна. Сега обаче ти взе думата......

бих искала и аз да ти задам един въпрос - можем ли все пак ние САМИТЕ да знаем по-добре какво мислим и защо го мислим? И би ли ни разрешил да споделим мислите си, колкото и глупави да ти се виждат? Може пък за някой друг да са полезни.....


Значи втората част от посланието ти изцяло унищожава първата. Ние можем да споделяме мисли, ама друг не може. Ми то и човекът там прави същото-споделяйки своите мисли относно Миро или Биро или Гошо или Тошо...и сигурно и той знае какво мисли и защо го мисли.

Теб защо те бърка неговото споделяне? Проблемът си е негов, не твой!
Много е неприятно човек хем да се счита за извисен, хем да ползва двойни аршини...

диви ягоди цветя и мирис на трева

Скъпа Били, млъкнал съм временно. Вярно, че както виждам темата, тя може да се разраства вече и без моето скромно участие. Обаче, все пак има въпроси и изказвания на толкова хора (вкл. и нагорно бабче) и не трябва да ги оставяме неподминати – особено като са били СПЕЦИАЛНО ПРЕДИЗВИКАНИ И ЧАКАНИ! Та, използвам случая да помоля Дейти, Хунджи, Натали, бабата, дядото и всички останали за извинение и за търпение (което е основна медитаторска добродетел) .

Сега обаче се посвещавам на теб Били и на Изгрев в темата за Дао, защото някой остават с погрешното впечатлени, че този клуб е за изневери, секс и свободия, а не е така! Та, призовавам всички на работа, пардон на медитация! А забавната сексуално-изневеръчна тематика за по-късно ... като се свърши първо работата.

Най-сърдечни прегръдки на теб, Били и на всички гореизброени с изключение на бабето. Бабката ми се вижда много старичка духом за прегръдки. Отворих справочникът си по прегръдки и се оказа, че там имало ограничение за възрастта на прегъщаните. Та, бабо, искрено съжалявам, че те подведох, че прегръщам всичко наред . Обаче. може да те подмладим – както ти казах веднъж – имаш потенциал. Стегни се, облечи нещо по секси, усмихни се най-вече, и ще се караме с Хуанджи за теб. А пък каквото трябва друго, ще бъде направено, не се безпокой, има разни вълшебни окултни средства и ще ти ги съобщя ... Екстра девойче ще стане от теб и тогава ... Сега на работа!