Опитах се да осъзная дълбоко в себе си когато съм ревнувала, коя е била причината. Сред многото възможни и реални отговори се очерта един, който включва в себе си останалите - НЕСИГУРНОСТ В СИЛАТА НА МОЯТА ЛЮБОВ. Всичко е следствие от силата и дълбочината на любовта, която живеем.

Каквото и повече да кажа, няма да придаде нищо значимо.

Нормално е да не искаш да нараняваш и мога да разбера това.

Ето едно доказателство как може вътрешното усещане да лъже - без никакви колебания изгря името й и аз бях сигурна, че е така. А то се оказа, че не е. Затова не вярвам на ясновидки - вибрациите могат да се уловят, настроението, страховете, но след това картината не е точна. Много примери по канал 2001 съм виждала в потвърждение на казаното.

Прегръдки

Разбрах какво си правила в часовете по ... (той май в училище не се учи Библия ). Я, си признай си, че си се заглеждала по момчета като е ставало дума за Библия. То и Мария-Магдалена (пък и сестра й) така са се заглеждали по Христос, та хубаво че са го правили, че да има някой да го свали след това от кръста, че другите велики апостоли са се разбягали като пилци.

Аз не обичам да разделям нещата на горни и долни, езотерични и екзотерични, но тъй като виждам, че ти се иска, ще го направя по-друг начин. За някои хора светът е предизвикателство да се познаят до дъно, да видят какво правят на тази Земя, за какво са дошли и какво искат. Не, че това е някакво умствено решение – просто вътрешна НУЖДА в тях. И всичките други житейски стремежи са малко на втори план, които пък са особено важни за останалите хора. Не ме разбирай неправилно – предизвикателство не значи безразсъдство, макар и на втори план обикновените житейски неща са също от значение. Но просто има нещо друго МНОГО ПО-ВАЖНО. И то ръководи всичко!

Сега конкретно на трите неща.
1. Моралния кодекс /заповедите/ в енергиен план.
Моралните кодекси са направени за СЛЕПИ хора. Точно както на едно малко дете му намаляваш степените на свобода по простата причина че може да се нарани, така е и с горните кодекси. Сигурно ще забраниш на малкото си дете да се разходи само из София и не защото градът не е красив и е лош, а просто защото, когато дете е само не разбира много неща и може да се нарани. И ти ще влезеш в ролята на Моисеевия Господ и ще кажеш “Не се разхождай сам из града” (заповед 11). Разбираш, че ние с теб няма да спазваме тази заповед, макар че и на нас могат да ни се случат неприятности из града. Но ние сме поели нашите отговорности. Абсолютно същото е и в духовен план с всичките заповеди, както и конкретно по темата за изневярата, за която говорим.

Напълно съм съгласен, че е не нужно всеки да преоткрива парната машина (или презервативите) и споделянията на други хора могат да са му от полза, Така е било от векове, такова нещо правим и в Клуба. Обаче поделянията са в посока ТИ ДА СЕ НАУЧИШ ДА ВИЖДАШ, а не да ти казвам фиксирани неща, които при мен може да са по един начин, а при теб по друг! Та, за това искам да говорим за нашите енергетики, а не за глобалните. Въпрос на ПРАКТИЧНОСТ.

Въобще винаги ми е било най-трудно да дам съвет на някого, който гледа на света частично. Някакъв проблем му е дошъл на главата и човекът, който ме пита иска само да се измъкне от него, без да го интересува да научи каквото и да е било. И аз въртя и суча, приятели сме с човека, но вътрешно се чувствам неконфорто, защото му казвам лъжи. И неконфортността ми идва не от това, че нарушавам някаква божия заповед, ами защото частичния поглед над проблема не ми харесва и аз така не бих постъпил.

2. Ама какви са тези двойки от “ваш” и “наш” тип??? Да не мислиш, че жена ми е богиня и аз бог? Ха, ха, ха ... Аз поне научвам неща за мен си чрез нея и надявам се, че и тя прави аналогичното (което естествено не винаги е така )

3. Да, работя над характера си. Въобще работя над ВСИЧКО!

Прегръдки, Тера. И не се коси, ако са дълбоки и плътно прилепнали.

То и за това се казва да "Минем отвъд сетивата", даже и отвъд Шестото

Много точно, Изгрев. И усилията, следователно, не трябва да са ни насочим да се въртим около ревността, а около Любовта ... А Любовта е пък следствие на ОСВТЕНОСТТА на нашето съзнание, на всеки детайл там ...

В контекста на всичко изписано, да използвам случая и да запитан един член на Клуба дали е простил вече на Яна? Ако иска да не отговаря, но все пак въпросът ми се струва ВАЖЕН.

Прегръдки, Изгрев

Да, Били, съгласен съм напълно, че без този НАБЛЮДАТЕЛ всичките други усилия и обяснения са половинчати. Вярно, че не може да се опише/обясни въпросния кръг, но повечето от нещата, за които говорим по тези Клубове са също толкова отвъд думите, които ние все пак изполваме.

Една забележка бих си позволил. Аз почти никога не използвам думата “завършен”, защото най-често се оказва, че завършеността може да бъде и още по-завършена ...

Скоро ще ти отговаря и в темата за Дао, но нали виждаш, колко готови хора има за Изневяра тук (далеч не само сред пишещите, а и сред четящите) и всичко трябва да се канализира ... Точно както, всъщност, и с Микоорбитата и вътрешната енергия ...

Прегръдки, Били и знам, че тези с човек докоснал се до Наблюдателя са особено дълбоки

Знаеш ли, замислих се защо думата "изневяра" е точно такава.

ИЗ-НЕ-ВЯРА

Тълкувам я като нещо, което произтича от липса на вяра. Защо ли е така?

Кога някой изневерява на някого? Дали, когато му нямат и без друго вяра, не вярват вече в него? А?

Редактирано от Изrpeв на 24.03.03 15:42.

Добре, ще те уважа и ще си кажа мнението.
Първо, много зор ще бъда убеден, че курванлъка и духовността са едно и също. :)))
Ния казва, че ревността е страх да не би другия да изживее щастие с друг. Съласен съм, това е ревност, защото и единия и другия търсят щастието не в себе си, а в друг.
Когато нещата са истински, думата ревност, просто е без съдържание. А, те са истински, примерно при една тантрическа, или йогийска двойка. Нарочно споменавам заедно двата пътя, понеже Тантра е всъщност, Кундалини йога за двама.

Привет Миро

Помислих, помислих, но май няма какво да добавя. И според мен чрез даден партньор човек научава неща за себе си, изважда на бял свят скрити съкровища, добавя парчета в пъзела на собственото си Цяло. Работата е там обаче, че с различни партньори, различно се научава... И по тази причина лично аз вярвам, че нито едно влюбване не е случайно:).
Според казаното до тук - оставайки само с един партньор цял живот, ние ограничаваме собственото си развитие. Тук обаче възниква въпросът защо след като сме наясно с тези неща, трябва да съществуват "изневяра" и "любовни триъгълници", а просто не продължим със следващия партньор след като приключим с "уроците" си с предишния - така няма опасност да нараним никого. Предполагам всеки може да се сети за поне една причина от съвсем "земен", житейски характер, така че няма да разтягам локуми. Друг е въпроса може ли да се достигне необходимата дълбочина на връзката и с втория партньор, защото в противен случай - струва ли си наистина?!
И така нататък...

За теб и останалите участници в дискусията: жена, омъжена, без опит в любовните триъгълници so far, и ... дошла ви на гости от екзотеричната част на дира (мнението си е изцяло мое - не съм чела окултна литература все още, така че ако съм използвала някоя дума не на място - от това ще да е;))

Прегръдки и на теб

Първо, много зор ще бъда убеден, че курванлъка и духовността са едно и също. :)))

Хуанджи, ти нали си чувал приказката:
"Колко жаби трябва да целуна докато намеря принца?!"

Виж какво пише Блубърд, защото аз съм съгласна с нея. Много опити се случват, докато намериш точния партньор, на точното място, в точното време, с който да оформиш хармоничния кръг. Защото когато си го постигнал, се чувстваш участник в едно цяло и нямаш нужда от друг, който да запълва празноти в кръга.