Може би, знам за какво говориш.

Благодаря! И прегръдка дълбока

Преди години ми се наложи да пътувам с нощен влак през половината Русия.

Май. Жега. Комари.В купето сме аз със един колега -чужденци; интелигент с позиции във властта; дребен бизнесмен ( от така наречените нови руснаци).

"Новият" руснак цяла вечер кротко си лежеше на горната койка и както се оказа се е наливал мълчаливо. НИе тримата долу се развличахме с приказки за съдбата на света и на Русия в частност. :)))) КОмарите съвсем ни дотегнаха и ни дойде гениалната идея да запалят по цигара че да ги изгоним от купето. Пътуваме кротко... В един момент "новият" руснак скочи от горната койка и излезе. върна се след 15-тина минути с милиционер и цивилен. Отвори вратата със замах и ревна:" Задръжте го! Той говори против Русия на чужденците!!!" .

Настъпи потресено мълчание. .... Глобиха нашия събеседник с глоба равна на 1/4 кутия цигари защото пуши в купето . отидоха си; и пияния излезе след тях.

ПОмълчахме. Приготвихме се за лягане и изгасихме лампата. Двамата излязоха за последна цигара.
Онзи се върна. Тръшна се до мен, стисна ме в ръце и изхриптя:"Целуни ме; целуни ме". Дъхът му ме лисна с вонята на алкохол и каквото беше вечерял. ПОгледнах в безумните му, оскотели очи... погалих го по бузата. Наведох се и го целунах по челото.

Изпитвах и милост, и жал, и презрение.

Без дума се изкатери горе и затихна.


Защо ви разказвам това?

Защото като четох написаното по-горе изпитах същото.

... остави човека!
Опитва се чрез нета и сбирките да забърше нещо чуждо.
Извън нета не може да задоволи самомнението си.
Тук е по-лесно да се правиш на велик.

Привет и на Дрона по темата,

Изпитвах и милост, и жал, и презрение.

Защото като четох написаното по-горе изпитах същото.


Би ми било интересно, Дроне, да разкажеш, как така седнала пред компютъра си и прочитайки нещо, изпита презрение? Както си описала горната случка, бъди така подробна и в следващата.

Медитирах над “милост” и “презрение”. Интересно, как ги съчетаваш едновременно (и по двата случая)? Не че е невъзможно (с чувствата човек всичко може да прави), но все пак специални усилия се изискват за да излъчваш ЕДНОВРЕМЕННО и двете.

Поклон

П.П. Да използвам случая да призова и същества от мъжки пол да се включат по-активно по темата. Колко мъже четат и нещат и дума да обелят ... А пък ако им не е интересно, защо четат ...

Прекалено дълбаеш, Миро. Спри се. Па отвори друга хубава тема като тази. Отпусни душата и полети нагоре.
Знам, че можеш.

Първо, не коментирах темата, а дискусията по темата.

Второ, както вече веднъж казах и на Кали, подобни теми неминуемо се израждат в битка на ценности и идеали, а това е обречена работа и освен противостоене и малки лични битки нищо друго не е.

Редактирано от Drona на 10.04.03 14:06.

Добре, де, ама кажи конкретно, къде и какво в дискусията ти е направило съответното впечатление. Виж колко подробно описа случката във влака, за което ти благодаря, но бъди също така подробна и за описанията на нещата в Клуба и специално по темата. Още повече, тук сме всички заедно и това е най-ценното да видиш гледната точка на някого отстрани в общата ситуация.

Що се отнася до дребните битки и шовинизъм нека да обърна внимание на теб и на всички останали на един факт. Преди време въведох Прегръдката в моите изказвания, не като самоцелен физически акт (както много хора все още елементарно го разбират), а като контрапункт на биткаджийството, което се шири из ДИРа. Едно е само да критикуваш някого, съвсем друго е ако може накрая да го ПРЕГЪРНЕШ/ПРИЕМЕШ! И да го прегърнеш/приемеш също така дълбоко, както ще направиш с човека, който споделя твоите виждания, а не само проформа да си стиснете ръцете.

Всъщност, прегръдката е ИН елемента. Обаче само с ИН елемента нещата не са в равновесие. Не става само да се прегръщаме и усмихваме и да казваме колко е красив света. Нужен е и ЯН елемент. Може да си правим забележки, да се критикуваме ДЪЛБОКО, да се ПРОВОКИРАМЕ... Но всичкото има смисъл, когато ИН и ЯН са в равновесие и хармония, в ТАЙ-ЧИ.

Та, аз бих призовал всички, както за повече ИН, така и за повече ЯН. И най-вече за повече БАЛАНС между двете. Аз поне към това се стремя. Не казвам, че винаги е лесно и че винаги става, но за мен бих казал, че си заслужава предизвикателството. Та, да ме извинят тези, на които съм им се сторил много ЯН и не са усетили достатъчно ИН от мен, както и тези, с които съм бил по-скоро ИН и недостатъчно ЯН. Какво да се прави –уча се. И то на чужд гръб. Ще каже някой .

Така, че няма по-интересно нещо от това да се заяждам с Натали и да я дърпам за косата (не случайно!) и в същото време да съм готов да я прегърна и приема със всичките свои различности. Всъщност, различностите и специфичностите са далеч второстопенни. Какво като на нея и харесва Хъбърт, на мен Ошо, а на Птахи - Висарион. Какво като Дейти има една гледна точка за по настоящата тема, Хуанджи – друга, пък Ния и Лия – трета. Всичко това са подробности (които естествено имат своето значение), но важното е танцът на ИН и ЯН и преливането на едното в другото. Защото най-често човек се фиксира, или повече в ИН, или повече в ЯН и губи баланса. А именно балансът е важен!

Много хора ме обвиняват, че пиша доста за разни “курвенски” (по думите на Хуанджи и Птахи) неща – секс, любови, ревности, изневери ... Ама какво да правя като коренът на повечето хора по Клубовете е ИМЕННО в тези теми! Колко други теми за медитации и будности съм пускал, но хората най-четат и пишат по”курвенските” теми . Което си има и своето обяснение. Обаче, на мен лично сюжетът на темата е последното нещо, което ме интересува – важното е да има ВЗИМОДЕЙСТВИЕ. И по разни причини, по-често взаимодействието става в тези теми. Е, и в други го има за щастие, та гледам да крепим ТАЙ ЧИто .

Свършвам с лиричното отклонение и ти давам микрофона, скъпа Дрона.

И ти на това прекалено ли му казваш?? Аз му казвам повърхностно дълбаене все още ... А теми други, колкото искаш започнати. Включи се и по тях. И по същество, ако нямаш нищо против.

Репликата, която пуснах не беше насочена към никого конкретно, а по-скоро към ситуацията, която породи твоята тема.

Така както виждам нещата цялата дискусия се изроди в мъжко боричкане по случай пролетния сезон ( това беше и онова за шовинизма, което аз май после изтрих).


Ще повторя нещо, което споделих в друга тема с huanji. Преди време посещавах един тренинг-курс. В него основното беше да се научиш да допускаш хората до себе си, чрез докосване и прочее..

Там правихме такова упражнение: всички застават в шпалир с лице един срещу друг и всеки минава през този шпалир със затворени очи и другите го потупват, галят, щипят или какво се сетят...

Няколко човека се отказаха изобщо да опитат, а една жена направо при мисълта че трябва да го направи изпадна в истерия.

Та прегръдката е чудесен начин да се "отвориш" за даден човек; да го приемеш не само интелектуално, но и емоционално.

Преди време бях пуснала една приказчица в Окултизъм за Огненият кон с пеперудените крилца. :))))) - това по повод Ин и Ян.

Искам още веднъж да ти обърна внимание, че тук сме хора с различни ценности; следващи различни идеали; с различен житейски опит.... За да се получи баланса, който търсиш е необходимо преди това да се направи едно изравняване ( използвам тази дума вместо думата "доверие" защото обхваща много по-широк спектър от неща).

Само тогава играта на Ин и Ян ще става без излишни блокажи.

То е същото като когато си работил със себе си - първо идва доверието в себе си и в практиката...

Дискусията с huanji беше безсмислена поради факта, че още в самото начало се очерта, че е сблъсък на идеали; на различни подходи... Проблемът с идеалите е в това, че те не могат да бъдат примирени. КОгато общуваш с един човек, той ти е симпатичен и отворен да изпиете по една бира. Когато обаче тръгнете да съизмерявате идеалите си, веруюто си, тогава сблъсъкът е тежък. Защото идеалите са също толкова материални колкото е парен валяк по нанадолнище.

Когато стане човек толкова мекичък (лигав както май каза по не помня какъв повод huanji :))) ) и всички идеали приема за свои, тогава човек е свободен ( пак huanji беше цитирал май в йога, че и майа на боговете е майа - а коя е майата на боговете ако не идеалите :))) ).

Така, че е добре да решиш за себе си на каква плоскост искаш да градиш формирането на група . НО това си е цяла отделна тема.