С най- голямо удоволствие, прости ма, не съм разбрал.

Редактирано от huanji на 29.03.03 20:05.

Да, така стои въпроса със сгъстяването на информацията.
То е изкуство и се развива с наблюдаването на мисълта.
99% от мислите са неадекватни, а с тяхното естествено стопяване се изпарява и многословието.

Днес си направих труда да изчета отново цялата тема. И нямаше начин докато чета да не си спомня за любимата си дзен-притча. Чела съм я в няколко варианта, вече два пъти я цитирах и в клуба по бойни изкуства, но нищо не пречи пак да я цитирам Та....

Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя. Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено. Малко приди да стигнат храма не издържал и попитал:
- Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата. Защо?
На което първия монах отвърнал:
- Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си....

Е, предполагам повечето вече се досетиха защо цитирах тази притча тук, а ни в темата за притчите, например

Значи носим си ние своите си... момичета в себе си - въпреки че за повечето знаем, че не трябва да ги носим. И спорим, спорим с другите, пък и те си носят своите си...момичета....поне дискусията така става интересна

Прегръщам ви! Всичките! Заедно с всичко, което носите в себе си - и което аз нося в себе си! Само да не вземем много да натежим с това носене, че ще стоварим - я върху някоя елха, я на Пътя - а ставането не е от най-лесните
Което ми напомня за друга една притча:

Един монах се явил пред Учителя си с две саксии цветя в ръце.
- Пусни! - наредил Учителя.
Монахът пуснал едната саксия.
- Пусни! - отново наредил Учителят.
Монахът пуснал и втората саксия.
- Пусни - изревал този път Учителят.
- Ама вече нямам какво да пусна! - заеснал монахът.
- Носи си го тогава - кимнал Учителят.

Още един път - прегръдки!

Ния

...заради цвета на житото...

Точно сега и тук наистина им е мястото на тези притчи. За мене поне е така, за другите - те ще си преценят...

Прегръдки!

Дъгата

По принцип съм съгласен.

Не се срамувам, от това, което съм "носил". Щеше да е жалко, ако още носех същото ...което съвсем не значи, че не "нося" други работи. Трудно се късат веригите на самсара, а сексуалността е само една от тях. Колко много има още...

Bre bre, koe e "moe" i koe "tvoe"- mnenie, moeto si e Moe! Tvoeto si e tvoe. Moeto e po- hubavo.Po- umno, po- savarsheno, a ako ne- ti se klaniam. I s tova pak- az sam po- velik. A pak Bili, ti s tvoia nov maz- zamisliala li si se , che moze bi da ne ti e dal povod da revnuvash? Predstavi si ako te tretira kato istrivalka?- pak li ste go "obichash- nego i vsichko"?
ami Miro, Momcheto -Govoritel, hem obicha "da go hapiat", hem propuska da se naslazdava kato mu se sluchi.
A pak "Az" spored Miro Govoritelia niama pravo na mnenie- da pishe na drugo miasto, stom niama da hvali! aaa, mai zastoto ("Az") e upotrebila dumi kato"gluposti" i dr.podobni. Ami ako beshe hvalila, ta prehvalila- togava e dobre- doshla! Nali?
da vi kaza na vsichki :EBETE SI MAIKATA! kak vi se struva tova? NASRTRAHNAHA li vi kosite? vapreki che se klaniate vseki den edin na drug, pregrastate se(zabravaiki che triabva da se trenirate i kak da posreStAte udari, PREGRADKITE SA LESNI!), vsastnost ste po- SAMOOGRANICHILI SE i ot "obiknovenite" hora(kakto gi narichate).
HA HA HA
pregrastam vi pragrastam vi pregrastam vi. nai-iskreno

Ния, понеже си ги събирам притчите като една суща мравчица-работливка, та ще ги прехвърля в оная тема.
Да са накуп.

диви ягоди цветя и мирис на трева

Що да ни настръхват косите, бе бабче Ние да не би в стерилна среда да живееем Аз такива реплики съм чувала, че твоята си е направо като "добър ден" в сравнение с тях А и не знам защо си останала с впечатлението, че тук само се хвалим.
И въобще, въобще не си права за прегръдките и ударите. По-лесно е да отвърнеш на удара с удара. Ама я се опитай да прегърнеш някой, когото не одобряващ, който ти е неприятен или когото дори мразиш. Ако си мислиш, че е лесно - грешиш. Явно нямаш опит в това.
Сигурно очакваш, че след тона на писанието ти ще ти отвърна с подобни думи и тон. Е, няма пък!

Между другото бабичките не пишат на латиница - това си е запазена тинейджърска марка. Ама ако се чувстваш като бабичка.....

...заради цвета на житото...

Ако се случи, някой мъж, който ти е доста противен да реши да ти тегли една прегръдка на улицата. Ще мине ли номера с Ошо?