Като стана дума за йога..
...преди няколко години пътувах често с метро. И като цяло ми се случваше да попадам в ситуации да чакам. Това означаваше, че стоях доста време прав. След като системно стоях прав, започнах да осъзнавам колко важно нещо е положението на тялото в пространството - в това число стойката. Огледах се - бях заобиколен от такива като мен - висят, кой с ръце в джобовете, кой - не - всички с криви стойки. И нямаше начин да се окажа в друга ситуация и да се раздвижа. Какво да правя? Нали за воина винаги има изход... По едно време се сетих да направя нещо като "Тадасана" - тая асана, в която си прав и стягаш бедрата. Е, не вдигнах ръцете нагоре, вложих малко прикриване . Външно просто чаках влака, но всъщност правих йога (е, донякъде)
После започнах и някои магически движения да правя - едни стъпки за вътрешно мълчание и те действаха - диалогът в мен се усмиряваше, светът ставаше по-ярък и застинал. Така, вместо да "вися на спирката", си уплътних времето добре :) И открих топлата вода!
Into the fire with your soul!
|