От една страна, прегледът е безценна техника, но от друга, наистина не е панацея, доколкото ако можеше само с него, нямаше да има нужда от нагуали, линии и т.н., които да си предават знание и книги след това, ами щеше да има само две изречения за описание на техниката и толкоз.
За практиката със свидетел... по мои спомени, когато я правихме в началото наистина беше някаква... е, да го нарека подобие на психодрама, но с акцент или повече на драмата, или на психото и имаше едни съвсем ненужни изпълнения, заради които веднъж стигнах до бой с един "свидетел", ама нейсе... минало свършено. Разказвала съм най-голямата си болка, но на подбран свидетел и отделно от практиките - просто го помолих да ми бъде свидетел специално за тази случка....
Отделно, като бях на женския семинар в Хановер преди 4 години, там, като бяхме само жени да видиш как се разказват лични драми и как се реве - на всички ни се удаваше. И всъщност, благодарение на практиката със свидетел бая нещо стоварих от себе си. Но истина, че понякога има дълбоки спомени и болки, които не излизат толкова лесно на повърхността...
Друг е въпросът, че сега мога да разкажа всичко почти на кого да е, но .... по-скоро ми е ценно, като изплува някой ясен спомен, или още по-добре - верига от навързани спомени, а това е трудно и не става със зор. И - да - става със свидетел, но с добър свидетел, т.е. някой, който е в състояние да те слуша с пълно внимание и да не ти дава акъл или да ти натрапва "виждането" си.
А по повод произхода на практиката - всъщност, ако се замислиш, дон Хуан непрекъснато е бил свидетел за Кастанеда. И неведнъж му повтаря, че може да му каже всичко, защото е, като тръба към безкрая - нищо няма да задържи.... По този повод Рени Мурез каза в Хановер: "ако не може да намерите свидетел, просто вземете някакъв предмет (и протегна бутилка с минерална вода), кръстете го, да речем 'Абрахам' и му разкажете историята си, сякаш я разказвате на Духа". Не съм го правила така, но с дърво съм го правила и имаше много добър резултат - даже можах да доловя отговора на дървото!
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|