Не е баш така с мисленето, щото човек в 90% от времето си кара на автопилот и разчита на навиците си - нито мислиш как ходиш, нито как се храниш, нито как караш колата, нито как си миеш ръцете, етц ... Навиците се формират с упорито повторение и затова половин час отпускане (в което тялото си прави профилактиката), повтарящо се всеки ден ще се затвърди като навик и тялото ще си го прави само по навик и ще си го иска и ще го прави дори без ти да го усещаш (надявам се).
За какво ми е да описвам старата програма и да дебна и осъзнавам кое мое неадекватно действие от какъв тип социално програмиране е наложен? Какво пречи директно да започна да упражнявам налагането на новата без да се интересувам какво, защо и как съм правел преди - важното е какво и как правя сега.
Не 90 , а почти 100%.
Експериментално е установено , че през главата на обикновения човек дневно минават около 50000 мисли.
Проблема е , че тези мисли се повтарят и следващия и по следващия и така всеки ден.
Ето това е Правенето!
Колко жалко за едно същество създадено по божие подобие!Разбиването на този шаблон обаче , не е лека работа ,- именно защото да се повтарят същите мисли е по- лесно и удобно.
Пробвай се да бъдеш осъзнат през деня и да правиш нещата по друг начин и ще видиш.
Казваш , че не е необходимо да правиш опис на старата програма , а направо започваш да упражняваш новата?
Ами нали да направиш Нова програма трябва да знаеш коя е старата - иначе рискуваш да повтаряш старата.
Разбира се , че на човек не му е приятно да рови миналото и да си вади кирливите ризи ,но без това не може .Прегледа е необходим
Казваш - важното е какво правиш тук и сега .
А как това което правиш тук и сега ще бъде творческо / осъзнато/ , а не автоматичен Навик , ако не присъства дебненето /сталкинга/.
|