|
В отговор на:
никъде не съм казвала подобно нещо ("Освен това, нали учението им беше на хиляди години, с точни стъпки, които да се следват? ")
Ти не, шаманите - да.
да, за тях е било така. за нас не е. времената се менят – шаманските групи са се учили по система, карлос е учен по знаци, ние се учим по книги. факт – нищо не е вече същото и няма смисъл да се опитваме да го върнем в стария коловоз. (е, можем, разбира се, но няма особен смисъл.)
В отговор на:
Не ми се сърди, но пак шаманите казват, че лични интерпретации може да прави само нагуала и то в начина си на изразяване и формулиране на познанието.
виж кво. може да нямам кой знае колко пълнеж в междуушието, ма колкото имам – мисля да си го ползвам със здраве. туй, че някой си е нагуал или професор, нищо не ми говори, докато не ми каже нещо, дето да ми свърши работа. та тва е, което виждам аз в пасите като цел и смисъл. обяснението на карлос казва същото, само че с неговата си терминология.
и определено нямам за какво да ти се сърдя. не само че в момента ми помагаш да си чеша крастата за дърдорене, ами и отвреме-навреме задаваш някой въпрос, върху който си струва човек да се зачуди.
В отговор на:
Клиъргрийн са останалите живи жени от групата на кастанеда т.е. единственият източник на информация, който има. Ако той не става, значи няма нищо насреща...
тея живи жени имат за задача да се занимават основно със собствените си неща и съм сигурна, че им е през задния джоб докъде сме в практиката аз и ти. и аз да съм на тях, няма да е по-различно. тъй че, основното правило е, че всеки се оправя поединично (както е предупредил карлос, че следва да бъде след заключването на линията).
В отговор на:
Ми процесът от скалните рисунки, през йероглифите, до аналитичните и синтетични езици е отнел няколко милиона години...
всичко днес се развива и се случва с много по-голяма скорост от преди милиони години. ако не си забелязъл. тъй че, хич не ме сравнявай с пещерния човек и неговите умения и методи, мола
В отговор на:
На изток му казват 3-те златни перли, без които едно учение не може да съществува: учител-наставления-ученик. Махаме две от тях, които носят знанието и накрая остава един човечец, който прави каквото си иска и като си поиска...
нищо не махаме, всичко си го има: ние сме ученици, имаме си учител (за който говорихме по-горе), който е на разположение по всяко време да ни учи. колко слушаме и чуваме, е съвсем друг въпрос, на който всеки следва да отговаря пред себе си.
В отговор на:
Всичко хубаво, обаче ако тоя човечец беше толкова светнат и щастлив, защо ще отива да си променя живота? Ако не е и не може сам, а се обръща към учение/система, която да му покаже как по-рационално да го изживее и промени, тогава като няма система и учител, какво правим, към кого се обръща?
аз не познавам човек, дето да смята, че е получил всичко, което може да получи от живота, друго му не трябва и е готов да си ходи. така сме устроени – да се стремим към още и да търсим нови начини. за какво са ни инак тея тикви?
система си има. малко е хаотична и парадоксална, и, очевидно, не отговаря на (твоите) редовите изисквания за система, но правилата и уроците са налице. стария ред няма смисъл да го търсим, щото по условие вече го няма. новия ред, на каквото и да прилича той, тепърва има да се види
_______
|
Re: Мъдростта на тялото [re: mo32®]
Re: Мъдростта на тялото