"Не е ли това резултат от нашето Правене / храна , обездвиженост , алкохол , цигари , та се стигне да малко осъзнаваните шаблони на мислене и емоционални реакции/.
Първата крачка към Неправенето е да се осъзнае , че тялото е по- мъдро от нас.
То си сътрудничи със Вселената по – добре от нас. "
Много си прав. Тялото ни е съвършено. Както има правене и неправене, така ги има и за тялото. Тялото е съвършена система. С "цивилизацията" си, която в много отношения просто повтаря модела на летачите, ние сме излезли от естествената си среда. Тялото е машина за взаимодействие. То взаимодейства с точно определена среда. Ние сме тропически създания. В тропиците храната е навсякъде около нас - плодове, пълни с витамини, фруктоза и ... белтъчини в достатъчно количество! С излизането си от тропиците, ние влизаме в състояние на война. Използваме вторични източници на храна, преработваме ги, делим въглехидратите на прости и сложни - а природата ни е дала безинсулиновото усвояване на фруктозата. Да, можем и с гликонеогенеза да си набавим глюкоза, но това е механизъм "за всеки случай". Ние това сме направили - превърнали сме помощните си механизми в основни. Затова винаги нещо не ни достига. Също адреналина - в природата, той се използва само в краен случай - когато те гони мечка. Повечето хора са пристрастени към адреналина - от телевизията, от "социални" ситуации (например един скандал) - жлезите ни са изтощени, енергията ни е изтискана. Ама воинът не се поддава на такива ситуации, нали! Има директна връзка между инсулина и адреналина - адреналинът стимулира разграждането на глюкозата в мускулите (за енергия) и разграждането на гликогена до глюкоза в черния дроб - за да имаме енергия като ни подгони лъвът;) И какво става с тези "енергийни суровини", когато не се използват за бягство (или борба или друго усилие), а са били освободени, защото сме гледали филм за вампири? Стават на мазнини за по-нататъшна енергия. Т.е. ставаме дебели и изтощени. После защо имало диабет и т.н. Ами прекалената коснумация на мазнини, прекалено честата употреба на адреналина водят до него. (Мазнините пречат на функцията на инсулина, който транспортира глюкозата). Няма магия тук. Това не са "болести". "Болест" звучи крайно, фатално. А става дума просто за култивирано с години отклонение, от което има измъкване! Тъпчем се с каквото има етикет "храна", без да питаме тялото. Ама как да го питаме, като дълги години сме го учили на чалъми да набавя енергия с биохимична акробатика и да ни угажда на заучените капризи.
Освен това, тялото ни иска да взаимодейства. Дон Хуан беше казал, че воините ходят много. Ходенето (местенето в пространството) ни дава взаимодействие с околната енергия. Телата ни имат невероятни физически възможности, които ние не използваме. Ами една кола като не се кара 10 години, после иска смяна на много неща, преди да тръгне.
-> Ние сме родени в един от 48-те свята, но, все пак, това е стартовата ни позиция и познаването на чалъмите и принципите на този свят, поне за мен, е стъпка към свободата, ако не и безусловна необходимост. В някой друг свят, може да се ядат въглища, като стигна там, ще му мисля :)
Into the fire with your soul!
|