|
Така се чувствам, не че няма наистина никакво движение. Но по-скоро то се обръща навътре. Ако досега е било предимно навън - в търсене и сравняване на системи или опити да си обясня как или защо става нещо или как или защо работи/ не работи друго, то сега се обръщам предимно към себе си и се стремя да изследвам мотивите, страховете си, нещата, които ме влекат или съм се захванала с тях (защо го правя) и тези, които ме спират (какво ме спира).
И започвам да стигам до извода, че проблемът не е в системата (извън мен), а в мен и начинът по който функционирам. Т.е. аз досега не съм попадала на система или практика, която да не работи. Но в момента не правя почти нищо, защото установих, че подходът ми е неправилен и както казах някъде по-горе - стигам до някъде (в коя да е система) и спирам, не искам да продължа. Не че не мога, никой не ме спира или ограничава какво да правя. Но искам да видя какво всъщност се крие зад мотивите ми, зад маската, която си слагам и съм започнала да се идентифицирам с нея. Какво ВСЪЩНОСТ е това, което искам?
Защото, акт трябва да съм честна, "да мина на пръсти покрай Орела отляво" просто нищо не ми говори. Някак си умът ми е просто устроен и иска елементарни неща - да изтанцува един валс, например... или да ми дойде транспорта така, че да не чакам, да не ме навали дъжда... И започвам да разбирам, че мотивите, които са ме тласнали към тенсегрити, например, вече губят сила и не е никак лесно да се излъжа да се отдам (да, точно така, да отдам времето и енергията си) за следване на някоя система, която, забележи, има СВОИ цели. Т.е. това означава, че трябва да зарежа моите цели, каквито и да са те - големи, малки, абстрактни, конкретни, както аз ги разбирам - и да следвам целта на системата, към която съм решила да прнадлежа. В йога това съвсем ясно е казано (мисля, че от Свами Шивамурти съм чула) - че истинското служене, духовност и истинската благодат е тогава, когато целите на Гуру станат твои цели и няма нищо по-важно от тях. Това го има и в учението на дон Хуан, той точно това казва - че, проблемът с доброволците е, че те си имат свои цели и не искат да се откажат от тях.
Та, трябва нещо да ни грабне, да се излъжем някак. И сега съм в застой, доколкото старите ми движещи мотиви ги няма, изчерпаха потенциала си, а нови не са се появили.
Това е то.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
|
Re: Мъдростта на тялото [re: Xaнa.]
Re: Мъдростта на тялото