А по повод произхода на практиката - всъщност, ако се замислиш, дон Хуан непрекъснато е бил свидетел за Кастанеда.
Ако трябва да сме точни, ДХ многократно е споменавал, че е тръба към безкрайността, защото вече няма личност и всичко се излизва в Безкрая, в Духа.
Подобни бяха напътствията и при практиката със свидетел - не оценявайте, не съдете, бъдете безпристрастни, като тръба към Безкрая. Нъцки! Ние сме хора с личност и свои слабости, със симпатии и антипатии... тръбата засмука тиня.
Аз го виждам, а живите жени, от групата на Кастанеда, не са го видели...
Рени Мурез каза в Хановер: "ако не може да намерите свидетел, просто вземете някакъв предмет (и протегна бутилка с минерална вода), кръстете го, да речем 'Абрахам' и му разкажете историята си, сякаш я разказвате на Духа".
В това виждам повече смисъл, ама то си го пише още в третата книга, когато ДХ кара Кастанеда да говори на тревата! Така че нищо ново.
Между другото, класика е да се "напиеш" и да се оплачеш при някой барман. Слушат те и не ти възразяват, а няма и да ги видиш повече, че са нощни птици. Няколко пъти съм се оплаквал за неща, които трябва да изкарам, ама не са за никой от познатите ми - я с барман, я със случаен човек - искаш ли, възможност винаги се отваря. И представи си, не бях и чувал за Рени и Клиъргрийн. Та в крайна сметка се чудя какво преподават тия хора? Сериозно!
___________
Редактирано от mo32® на 29.06.11 17:58.
|