|
В отговор на:
Коя е основната практика на която се доверяваш?
ежедневието е най-добрата практика (и идеалният тест за това докъде сме с каквото и да било). в КК-терминология, фаворит са ми практиките по безупречност. енергията за безупречност взимам от преглед. прегледът е... аве няма такова друго нещо. след преглед психически се чувствам така, както физически след сутришното посещение на двете нули
за физическата ми форма в момента се грижат годжу-рю и кобудо. плюс малка серия дихателни техники за компенсация на пушенето.
относно останалото – пак четеш избирателно. учението на шаманите не е йога, нито география. съществуването на утвърдена система, доклкото въобще е имало такова нещо, приключва с карлос. оттам нататък е казано ясно: нищо не е сигурно, всичко е позволено. няма гаранции, всичко е на собствена глава. бтв, илюзия е да смятаме, че някога е било друго.
та, кви системи, кви пет лефа? разполагаме с всичко необходимо - себе си; имаме най-добрият учител: смъртта. и целият свят е поле за изява. защо му е на човек да се придържа към една система, когато може да прави всичко! и защо му е една определена цел, когато може да преследва каквото си поиска? да се събужда всяка сутрин с нова идея в главата, наместо ден след ден да се повлича по утъпкана програма. йебем ти 500те години живот с такъв график!
В отговор на:
Нима няма шамански практики, които да са като аморфното дишане или луцидното бълнуване? Ако има (а то има бол), защо не се практикуват те?
щото са овехтели и нямат научната и практическата стойност, която са имали някъде някога. или са намерени по-добри алтернативи. реорганизирал бил кастанеда преди 20 години... ти знайш ли колко са 20 години?? че аз преди 20 години не бях виждала цветен телевизор!
В отговор на:
Нали разбираш, че твоето твърдение е удобно и успокояващо, но не издържа на елементарна логика, какво остава на практика?
първо, въобще не са ми удобни, нито особено успокояващи тея неща, дето ги твърдя. за сметка на това, от моята логика и практика следва, че са верни.
и, второ, понеже знам точно какво имаш предвид с горното изказване, а именно, че съм се вкопчила и си защитавам ученийцето с цената на всякакви илюзии, за да не се наложи да се съглася, че то не е това, което трява да е, ще ти отговоря следното:
няма как да защитавам кастанедианството, защото такова учение няма. помисли: какво точно е един кастанедианец: човек, прочел книгите на Кастанеда? човек, харесал книгите на Кастанеда? човек, който иска да бъде като Кастанеда?
което и да е, то не го прави автоматично последовател на учението на дон Хуан или шаманите от неговата линия. още повече, че и такова учение няма, нито пък има вече линия. и двете са приключили и изчезнали с Карлос Кастанеда.
какво остава от това всичкото? остават едни книги, в които пише едни интересни неща за живота, вселената и всичко останало. но не пише какво следва да се прави с тях. всеки от нас може да ги прочете и да вземе решение за себе си какво са му дали и как могат да му послужат. дали Карлос е измамник, дали Клиъргрийн са това, което са и дали Майлс е магьосникът на новото време или поредният льольо с откопиран бизнес план.
това е то - свободата човек да решава сам кое какво е и да си носи отговорност за това, дето сам си е забъркал в междуушието!
_______
|
Re: Мъдростта на тялото [re: mo32®]
Re: Мъдростта на тялото