Това, което описваш, го изпитвам през определени периоди от време, а понякога и по няколко пъти на ден.
Мога да ти кажа, че колкото и да въртя в разни мисловни лабиринти и да се опитвам да открия по-ефективен начин, то единственото, което работи е да действам. Независимо колко плямпам, независимо колко мисля, измъчвам се, терзая се и прочие.
Действие - това е отговора за мен.
Що се отнася конкретно до болката - човек може да понесе много повече, отколкото предполага и е страшно само докато мислиш за болката. Ако не носихме толкова много на болка, отдавна щяхме да сме изпукали или да сме променили жалкото състояние, в което съществуваме.
За мен истинското гориво, което винаги ме е изкарвало от състоянието на летаргия и пълен непукизъм, това са отчаянието, гневът и страхът. Те са свързани и са ми постоянни спътници.
Когато има някой да те критикува и да те предизвиква, имаш достоен противник и се развиваш. Не понасям хора, които само критикуват и им липсва личния опит. Предизвикват ме критиката от човек, който виждам, че полага усилия, борил се е и знае за какво говори. Останалите само си угаждат и поради това живеят с насладата от чуждите неуспехи, която да тушира малко горчивината от собствените и това наричат "критика". За тая "критика" не ми пука.
Когато човек е готов, появява се достоен противник... под "готов", разбирам че е тръгнал по Пътя и се развива.
___________
Редактирано от mo32® на 26.06.11 15:20.
|