|
Това, което се опитвам да споделя от известно време тук е, че липсва систематичност на кастанедството. Размило се е в сладки приказки и разни проби на практики от кол и въже.
Не че не е така. Въпросът, който ме чопли... дори не мога да го формулирам, само усещам, че има нещо, което ме гложди, като хилещите се електрони зад гърба ми.
Тези дни така стана, че ми изкочи "червената нишка" в живота ми - основните теми, които си ги дъвча от раждането. Подтискащата новина е, че винаги си ги дъвча, независимо в каква ситуация попадам, какви книжки чета и до какви практики се докосвам. Това, което започвам бавно да схващам е, че докато не се освободя от себе си, винаги ще стигам донякъде в практиките и няма да мога да прехвърля този определен праг, каквото и да захвана. Да се срещна със себе си е болезнен процес във всяко едно отношение - емоционално, физически и духовно, ако щеш. Тази болка ме плаши и спира. Знам, че Пътят минава от там, но ми е много трудно да бъда последователна в стъпките, които разкриват все нови и нови източници на болка.
Ето затова съм в застой.
Което каква връзка има с Кастанеда не знам, но щом се присетих, значи ще да има.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 26.06.11 14:49.
|
Re: Мъдростта на тялото [re: mo32®]
Re: Мъдростта на тялото