Паванмукасана се практикува и от 'напредналите' йоги. Лесни са движенията като механика и раздвижват тялото и го подготвят за по-сложните като механика асани. Обаче откъм осъзнаване, навсякъде е едно и също. Тотален контрол над тялото и водене на енергията там, където искаш.
По натам ще се концентрирате в чакрите, както сега го правите в ставите. За разлика от ставите, чакрите нямат физичекса част, макар да могат да се активират, ако се концентрираш в определена зона от тялото. Та и затова си водите вниманието в ставата и при правилно изпълнение, ставата трябва да се загрее. После със същия тип внимание, ще активирате чакрите, в комбинация с пози, които по чисто механичен път активират физическите зони, отговарящи за чакрите.
Накрая, целта е човек да медитира върху чакрите, без помощта на физически упражнения.
Но независимо от практиката, все се практикуват асани и комплексът Паванмуктасана, защото те поддържат в максимална кондиция физическото тяло. Който е ходил в казарма или пък работи с инструменти, знае какво значи един инструмент да е развален и колко е добре да е в изправност и готов за работа. Аз не бих рискувал да си върша работата с калпав инструмент, какво означава с калпаво тяло. Ще изгърми като стара инсталация! (което няма да се случи, ако се практикува буфосинхронизъм, могат да се маха с ръце до творо пришествие, все тая)
Иначе казват, че йогите зарязвали физическите упражнения... може, ама те имат една традиция на акетизъм и отричане на тялото, която е многовековна. Тялото го реабилитират едва 9-10 век, предполагам, щото им е омръзнало да измират баш когато става интересно.
В това отношение даоската традиция е малко по-напред, с няколко века, може и хилядолетие.
Доасите не вярват в прераждането, докато йогите вярват. Аз пък мразя да се размотавам, камоли няколко живота
___________
Редактирано от mo32® на 22.06.11 14:52.
|