от една страна има достатъчно доказателства, че те не са с нищо по-лоши от белите (дори в някои области казват били по-надарени :)) но пък гледайки предаванията за американските затвори и улични банди, те определено преобладават (да наясно съм, че тук проблемът е по-скоро социално-психологически отколкото расов).
.............................

Айде сега и ти, сакън да не се изкажеш политНЕкоректно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Политкоректността не ми е присъща. Ако по някаква причина не желая да звуча политнекоректно, просто не се изказвам.

Мнението ми наистина е такова. Смятам, че има достатъчно добре представящи се в живота негри в Щатите - не само Опра, Дензъл Уошигтън и други звезди, но и "обикновени" хора. Това за мен означава, че проблемът не е в расата, а социален.

Като казвам социален съм напълно наясно, че до този социален проблем са довели първоначално расови причини - измъкване на негрите от естествената им среда в Африка, приравняването им към животни з адълъг период от време, "освобождаването" им без наличието на изградена у тях база с асамостоятелно справяне с живота и забатачване в гетата, където ако не си член на улична банда, шансът да загинеш е дори по-голям отколкото ако си.

Както казах, редовно гледам предаванията за американските затвори и съм забелязал пропорциите на питомците там, но това не ме убеждава, че расовите особености са завели негрите там, по-скоро начинът им на живот, от който много малко от тях и много трудно могат да се откъснат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нещо такова си мисля и аз, с изключение на доживяването - не искам да доживявам никакво време, защото от ден на ден все по-малко ми харесва как се развива светът.

Или може би това е просто настъпващият старчески страх от промяната...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря!!!

Това май е най-точната оценка, която съм получавал.

Всъщност оценките досега бяха три вида:

1 - много е готина, леко се чете, приятна е - от приятели
2 - пълно мълчание от познати
3 - критика - дразнещо звучало написаното от първо лице единствено число - колежка.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля, че ако направиш втори опит ще се получи още по-добре.

Иначе книжлето беше увлекателно. Мен ако една книга/филм/човек не ме грабне от първия момент, изобщо не се занимавам повече. Но твоята книга я прочетох цялата, така че...

Колко време я писа?

Most Germans own a second property.
It is called Greece.

Амииии... то реално няма как да има втори опит по отношение на писането. По отношение на издаването също най-вероятно няма да има, защото не знам дали ще си покрия разходите.

За 350 книжки дадох (със заем от приятел) 800 лева. За да (си) ги върна трябва да продам 150 книжки. До момента, за два месеца знам за твърдо продадни около 30. Подарил съм над 60. Нямам представа какво е "нормално", но ако за година не си покрия поне разходите, ще сметна, че книгата не върви.

Освен, че книги в момента трудно се купуват, те практически не се и продават. Моята по договор се разпространява от "Хеликон", но липсва в централната им книжарница на "Славейков" - книжарницата била малка и нямало място, според управителката. Могат да ми я доставят на следващия ден от склад - мерси!

Тези от масите на "Славейков" категорично отказаха да я вземат на консигнация (всъщност то няма друг начин - никой не ти дава пари авансово). В "Български книжици" при "Кристал" и НЕСИМ на "Левски" я взеха учтиво и я завряха така, че като проверих дали върви след три седмици, едва успяха да я изровят изпод купчините книги.

Само в книжарницата на "Стефан Караджа", откъдето тръгна цялата работа - книжарката ме посъветва да я издам и ме свърза с издателство, за месец се продадоха 12 книжки. Смятай с десет такива книжарки за колко време книгата би се изчерпала.

Вчера я пуснах в Amazon като електронна и вече е в продажба. Надявам се на някой българин в чужбина и неговата носталгия.

Защо няма как да има втори път? Защото аз не съм писал книга или разкази за книга. Не съм имал и нямам намерение да ставам писател. Просто преди три-четири години в няколко клуба, където пишех, започнах да си разкавзам случките, които ми се струваха развлекателни. След няколко поощрения, започнах да си ги събирам. Не за издаване, а за внуците - и без това съм събрал родовата история на няколкостотин страници и в над 1500 снимки на рода, нека четат внуците как сме живели и как сме мислили.

После една случка, няма да я разказвам, ме подтикна да питам опитната книжарка, от този сбиротък става ли нещо за печат. Тя въодушевено ми каза, че става и ме свърза с издателка, която пък каза, че "Няма да я е срам да я издаде", взех заем от приятел (с дълбокото несъгласие на семейството - книги пари не връщат) и те така те, както казват в Северозапада.

Колкото до подобряване на написаното, трудно може да стане, щото аз не сядам да пиша разказ за книга. Нещо ме впечатлява и докато стигна до компютър си го въртя из главата и си го "пиша" на ум. Като седна на компютъра го натраквам с най-бързата скорост, с която мога, за да следвам мисълта си. После изчиствам печатните грешки, които са много и voila - шедьовър.

Имам случаи да започна нещо и да не го довърша, било защото запецвам по средата, било заради някакво прекъсване. Рядко довършвам такова нещо и то никога не става разказ.

Критерият ми за "добро" е да ми е интересно като го прочета след месеци, че и години. Ако не ми е интересно, изтривам го, не е станало, не се усеща тогавашната емоция, значи не е е била толкова силна.

Тази книжка съдържа по-малко от половината неща, които съм писал тук там през последните години. Когато издателката ми каза че трябва да се вместя в 10 коли (160 страници) заради заплащането, се опасявах, че няма да мога да реша какво да изхвърля. Като започнах да изхвърлям, се оказа че не ми стига материал, та вкарах едно разказче гратис (познай кое).

Ами това е. Писането е лесно, издаването трудно, а продаването - почти невъзможно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако не ме домързи.

Не съм виждал такова нещо на живо, а и не съм ходил на масово мероприятие от "Кой не скача е червен!".

Ако някоя от вас ме види - един такъв дрът, дебел и брадат - да ми помаха.

Само ме е страх, какъвто съм емоционален, да не вземе да ме грабне шествието и да се включа. Не за друго, ами нямам прашки - ха-ха-ха!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Недей да ходиш по-добре.
С тая брада ще вземат да те помислят за някой православен фундаменталист, който е там, за да мята камъни по обратните.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Късно е чадо! Вече ходих.

Но за следващия път ще се подготвя по-добре.

Слязох на НДК-то (там ми е най-близката спирка) в пет без пет. Викам си: "Няма проблем. Прайд, прайд, ама нали сме в БГ, ще закъснеят баре половин час.". Да, ама не. Стигам до градинката в пет и десет и... тишина. Нищо не се чува, нищо не се вижда, освен, че цялото пространство широко около паметника на Съветската армия е оградено с полицейска лента и морни полицаи пъшкат на жегата през пет метра. Имаше и кончета, които надлежно бяха минирали алеите.

Опънах крачка да пресека евентуалното шествие, защото взех да се съмнявам, че има такова. Полицаи бол. Минавам зад "Александър Невски". Всички улички надолу към "Дондуков" заприщени от "тежки" полицаи. В ниското ми се мяркат шарени байрачета. Насочвам се с небрежен вид надолу. На входа на уличката ме спира един от шестимата полицаи:

- Къде отивате?
- Там - соча надолу - да гледам.
- Не може.
- Е как така не може. Аз къде да гледам?
- Идете в градинката, те ще се върнат.
- Е що не може от тук? Ей го де е.
- Не може. Може да има провокатори на безредици.
- Е, аз приличам ли ви на провокатор? - подмазвам се.
- Не, ама... - отговаря полицаят, но колегата му, явно ревнуващ, че не говоря с него отсича:
- Бе де да те знаем къв си.

Почти хуквам по "Московска". Тъй де. Хората от цял свят дошли на прайд, пък аз местен абориген да го изпусна. Най-после на "Бенковска" блокадата е рехава. Няма полицаи за борба с безредиците, има само двама катаджии. Плъзгам се покрай тях като се старая да не ги гледам и очаквам пак да чуя:
- Ти къде бе!?!
Не го чух.

Тръгнах с шествието - шествие, отстрани полицаи през два метра, отстрани - аз ("родната полиция ме пази" - както пее Веселин Маринов).

Отпред камион-платформа буа техно музика, две три момиченца и две момченца, подозрително семпло облечени кършат тела. След него около 700 човека, средна възраст 20-22 години, определено преобладават момичетата. Вижда се, че не всички са ЛГБТ, има и поддръжници. Някъде в началото на последанта трета забелязвам Уорлик. Удържа си думата човекът. И как няма - нали шефът му (Обама) официално разреши гей браковете, а Уорлик май не мисли да се пенсионира скоро.

Придружих шествието обратно до градинката.

Ми това беше. Общо взето весело, макар и някои усмивки да ми се видяха леко притеснени. Ексцесии - зиро, екстремни облекла (или липса на облекло) практически никакви, с две-три много скромни изключения, зрители (като мен) - много рехави, освиркване, подмятания, хеле па камъни - ич.

Доста ще трябва да се напънат журналистите да го превърнат в новина. Гледам в дира са започнали - "хиляди на гей парад".

Което пък не е лошо. Колкото едни новини по-малко приличат на "новини" толкова по-добре.

Кореспондент от мястото на събитието - дядо.

Естествено със снимков материал.

Уорлик - първи дубъл.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

няма да ти излезне късмета, щом си стар и дебел, тъй че се включи спокойно.