|
Първоначално мислех тия работи да не ги пиша, за да не се размие по-горе казаното от мен, защото смятам, че тва са основните аргументи срещу Ботев.
Но не мога да да не напиша нищо при други нападки, които пак смятам за необосновани. Някои неща са вадени от контекста и извивани, за да паснат на тезата. Няма да ги разглеждам всички, а ще се спра на тях по причини, посочени по-горе.
А какво прави Ботев? Пише в „На прощаване” как отива на сигурна смърт в името на своята кауза. Пише също, че е напълно наясно, че смъртта му няма да промени нищо в статуквото и няма да помогне на народа. Тоест той не умира дори за да постигне идела си, а просто за да го изтъкне. Прословутият завет към бъдните поколения да последват светлия му пример всъщност е доказателство за това. Лирическият герой е убеден, че по-малките му братя ще живеят при същите условия, при които и той. Затова поръчва на майка си да се погрижи братята му да станат като него – силно да любят и да мразят.
Не пише, че отива на сигурна смърт. Което не означава и че успехът е сигурен. Изходът от борбата е неясен, Ботев го знае и това е отразено в двата сценария в "На прощаване". Затова пише, какво да правят майка му, либето му и братята му, в случай, че го убият, а България не е освободена. Търси се надежда и възможност и в най-лошия вариант - братята му да продължат делото му. Да го убият и да остане в родовата памет не му е самоцел, това, че ще го помнят, ако го убият му е поне някаква утеха, ако опитът му да освободи България се окаже неуспешен.
Другият вариант е Ботев просто да не смята човешкия живот за нещо достатъчно ценно, за да не може да се пропилява просто за да си демонстрираш непоколебимостта на идеалите. Това е идеята, удобна на всеки диктатор – трябва да си готов да умреш в името на строителството на Националния обект – плавателен канал до София! Просто 100 години след това идеалът на хората вече не е бил свободата, защото те са вярвали, че я имат, а да се строят нови панелки, за да процъфтява социалистическото общество.
Тука внушението е, че Ботев ни подтиква да жертваме живота си за плавателен канал до София!
И докато сме на вълна - Ботев - диктаторът, ето какво е виждането му за социалния строй в България. Ако на някой му изглежда диктаторски, трябва доста да са му объркани понятията:
Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ - дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои. Или не видите семето, зародиша в неговите общини без всяка централизация, в неговите еснафи, дружества мъжки, женски и детински?
А това е писано от гледна точка на настоящето, без да се вземе предвид тогавашната обстановка:
В статията си „Литературата да се съобрази с живота” той чете морал на всички български учени и творци, че би трябвало творбите им да „вземат характер на политическа пропаганда”
Защо смята така - от "Единственото спасение на нашия народ е в революцията":
"Дружеството за разпространение полезни знания" ни учи просто и ясно, че дордето един народ се не развие, не образова и не придобие известен капитал знания, до тогава той не заслужава даже вниманието като народ, или с други думи за него е непотребна и невъзможна никаква свобода. Ние ще да се съгласим на минута с делната, ясната и убедителната проповед на науката и ще да попитаме самото "Дружество" как ще то да разпространи между нашия народ науката и образование то, когато за това дело у нас съществуват съвсем неблагоприятни и противни условия? Възможно ли е, щото при тоя варварски деспотизъм, при тие страшни преследвания, гонения и притеснения да може нашият народ да възприеме нещо из здравата и полезната наука и чрез нея да добие какво-годе облекчение в своето положение? Възможно ли е, щото сичкото това да стане, преди да се унищожат тие условия и преди да добие народът пълна политическа свобода?
... и науката, и литературата, и поезията, и журналистиката, с една дума, сичката духовна деятелност на неговите водители би трябало да земат характер на политическа пропаганда, т. е. да се съобразят с живота, със стремленията и с потребностите на народа и да не бъде вече науката за наука, изкуството за изкуство, а журналистиката за преживяние старото, изгнилото и отдавна вече изхвърлено европейско гюбре. Но тука може някой да ни каже: науката, литературата, поезията и т. н. са произведение и отражение на самия живот на народа, следователно, ако тие имат такова направление, то това показва, че потребностите и стремленията на самия народ са такива. - Да, това би имало смисъл за назе, но само в такъв случай, ако да би и нашият народ се ползувал барем с такава сянка от свобода, с каквато се ползуват в настоящето време чехите, хърватите, сърбите, поляците, ирландците и т. н.
Друго:
Каква е тази революция, как ще се води и още много въпроси са оставени без отговор и бунтът е мотивиран само с патриотични чувства. И заради тази революция от човек се очаква да зареже дом и семейство, за да отиде на сигурна смърт?
Революцията е мотивирана, между други неща, и от патриотични чувства. Тва че не знаеш, че е имало тактика и планове как да се води, си е твой проблем. Друг е въпросът, че са били мислени в последния момент - на събранието в Оборище, но тва защо се прехвърля като вина на Ботев? Това важи за всички организатори на Априлското въстание. И да, заради тази революция се е очаквало хората да зарежат дом и семейство, а няма начин да осъществиш революция по друг начин. Отделно, че няма революция със 100% гарантиран успех.
|
Re: Вестник "Емигрантски Шок" [re: TAfricanski]
