с "риск" да се присъединя към "по-ортодоксално" тълкуващите делото на ботев ще кажа, че домашното ти, макар и написано с искрен порив и вътрешна убеденост, е под всякаква критика. най-малкото са допуснати непренебрежимо големи стилистични грешки и неточности, като най-категоричен пример за това е своеобразният арогантно неадекватен послеслов, който не си и струва по-нататъшен коментар.
щом все пак ще обговаряш толкова скандално радикални оценки на ботевото революционерство, което само по себе си обикновено изисква поне една що-годе представителна титла пред името ти, се постарай да звучиш няколко идеи по-"възрастно", "сериозно", "хладно", "академично" или както предпочиташ, стига това да изключва излишните емоционално нагнетени реторични въпроси, нелепи обръщения и най-вече крещящо недопустимите нотки на неумела, незряла ирония. защото най-малкото дължиш необходимата дистанция, макар и задочно спрямо ботев, дори да си мислиш, че сам революционерстваш, споделяйки мнението си.
колкото до същината, която направо се губи под тежестта на лошия формат - пусни текста си в някой исторически форум - там, мисля, че всеки уважаващ себе си българин би те "направил на салата", защото каквото и да е правил ботев, го е правил едва няколко години преди освобождението, което е достатъчно красноречиво потвърждение на заслугите му.
Дорф: Ох, капачките на коленете ми... ще се пръснат!
Нета: Ама че нищожество.
|